Кристин Кашор - Даровита

Лагеруваха до огромен скален издатък в основата на източните хълмове. Нощта беше хладна, но решиха да не палят огън. Разбойници дебнеха по възвишенията край естилската граница и макар уменията на Катса и сабите на Ол и Гидън да ги предпазваха от опасностите, нямаше смисъл да си навличат неприятности. Вечеряха хляб, сирене и вода от меховете и после легнаха върху рогозките си.

— Тази нощ ще спя като къпан — прозя се Гидън. — Добре че онзи гостилничар е приятел на Съвета. Иначе щяхме да изтощим конете до смърт.

— Изненадан съм колко сподвижници привлече Съветът — изкоментира Ол.

Гидън се надигна и се подпря на лакът.

— Очакваше ли го, Катса? Предвиждаше ли, че Съветът ще се разрасне толкова?

Какви надежди възлагаше на Съвета? Представяше си как се прокрадва сама из улички и тъмни ъгли — невидима сила, изправена срещу безразсъдството на кралете.

— Не очаквах да има други, освен мен.

— А сега се сдобихме с приятели в почти всички кралства — отбеляза Гидън. — Чу ли как един лорд от Нандър приюти зад стените на крепостта си цяло село, когато Съветът му съобщи, че ще ги нападнат уестърски бандити? Унищожиха селото, но всички оцеляха. — Той се обърна настрани и пак се прозя. — Обнадеждаващо е. Съветът наистина върши добрини.

Катса лежеше по гръб, заслушана в равномерното дишане на мъжете. Конете също спяха. Не и тя — два дни тежка езда и безсънна нощ между тях, ала тя будуваше. Гледаше как облаците се носят по небето, закриват звездите и пак ги откриват. Нощният вятър шумолеше в тревите по хълмовете.

За пръв път Ранда я изпрати да накаже някого в гранично село недалеч от лагера им. Бяха уличили един от лордовете на Ранда, че шпионира за крал Тигпен от Естил. Благородникът — обвинен в предателство и осъден на смърт — бе побягнал към естилската граница.

Катса бе едва десетгодишна. Ранда дойде на тренировката й. Наблюдаваше я с неприятна усмивка.

— Готова ли си да направиш нещо полезно с Дарбата си, момиче? — подвикна й той.

Катса спря да рита и да се върти. Застина, изумена от идеята, че Дарбата й се оказва потребна за някого.

— Хмм… — усмихна се презрително Ранда, развеселен от недоумението й. — Сабята ти е единственото умно нещо у теб. Слушай ме внимателно, момиче. Ще те изпратя да убиеш предателя. Ще го направиш показно, с голи ръце, без оръжия. Ще убиеш само него, никого другиго. Всички се надяваме, че си се научила да контролираш кръвожадността си.

Катса се отдръпна смутено, прекалено малка да отговори, дори да знае какво да каже. Разбра заповедта му. Не й позволяваше да използва оръжия, защото не искаше мъжът да умре бързо. Ранда искаше кърваво, страховито зрелище и очакваше тя да му се подчини.

Катса тръгна с Ол и конвой войници. Войниците заловиха лорда и го довлякоха на площада на най-близкото село пред шепа зяпнали от изумление и уплаха хора. Катса поиска войниците да накарат благородника да коленичи. С едно движение прекърши врата му. Нямаше кръв; нямаше нищо повече от мигновена болка. Повечето наблюдатели дори не разбраха какво се случи.

Ранда научи какво е направила и се разгневи, дотолкова, че я повика в тронната зала. Изгледа я отвисоко от трона си с леденостудени сини очи и безрадостна усмивка, оголила зъбите му.

— Какъв е смисълът от публичната екзекуция — рече той, — ако обществеността пропуска момента, когато престъпникът умира? Следващия път ще ти обясня по-подробно какво искам, за да компенсирам умствената ти немощ.

Оттогава насетне заповедите му включваха точни указания — кръв и болка за еди-колко си време. Нямаше начин да не изпълни желанието му. Колкото повече опит трупаше, толкова повече се усъвършенстваше. И Ранда постигна целта си, защото славата й се разнесе като чума. Всички знаеха какво сполита онези, изпречили се на пътя на крал Ранда от Мидлънс. След известно време Катса загърби неподчинението. Беше безсилна да се съпротивлява.

Докато пътуваха да изпълняват нарежданията на Ранда, Ол й разказваше какво научават шпионите на владетеля в другите кралства. Разказваше й за млади девойки, изчезнали от естилско село и появили се след седмици в бордей в Уестър. За мъж, заключен в нандърска тъмница заради обир, извършен от брат му; братът умрял, но все някой трябвало да изкупи вината. За данък, с който кралят на Уестър решил да обложи естилските села. Уестърските войници го събирали, като избивали естилските селяни и изпразвали джобовете им.

Шпионите на Ранда уведомяваха надлежно краля си, но Ранда си правеше оглушки. Ала научеше ли за мидлънски лорд, укрил реколтата си, за да плати по-малък данък, наостряше слух. Този проблем го засягаше. И изпращаше Катса да раздроби главата на лорда.