Кристин Кашор: Даровита

Затича.

Яздиха бързо. Завързаха стареца за седлото, защото беше прекалено немощен да се държи. Спряха само веднъж да го увият в повече одеяла.

Катса ги препираше да продължават.

— Не усеща ли, че е посред лято?

— Измръзнал е, милейди — отвърна Ол. — Трепери. Болен е. Няма смисъл да го спасим, а после да го убием.

Обсъдиха дали да не спрат и да запалят огън, но времето ги притискаше. Бързаха да се върнат в столицата на Ранда преди зазоряване, за да не ги разкрият.

„Трябваше да го убия“, мислеше си тя, докато галопираха през тъмните гори. „Разбра коя съм“.

Но той не изглеждаше заплашителен или подозрителен. Беше по-скоро любопитен. Довери й се.

Ала не знаеше за приспаните стражи. И щом се събудеше с пукнато чело, вече нямаше да й вярва.

Разкажеше ли на крал Мургон за срещата им, а крал Мургон — на крал Ранда — положението на лейди Катса щеше сериозно да се усложни. Ранда нямаше никаква представа за лиенидския пленник, да не говорим пък за нощните спасителни подвизи на Катса.

Тя тръсна ядосано глава. Тези мисли не й помагаха. Стореното — сторено. Сега им предстоеше да отведат стареца на сигурно и топло място. При Рафин. Сниши се в седлото и пришпори коня си на север.

Седем кралства се простираха на тази земя. Седем кралства и седмина напълно непредсказуеми крале. Кому би хрумнало да отвлича принц Тийлиф, бащата на краля на лиенидите? Той беше старец. Нямаше власт, нямаше амбиции, дори не беше здрав. Говореха, че по цели дни стоял и се греел пред огъня или на слънце и съзерцавал морето. Или си играел с правнуците и не създавал неприятности никому.

Лиенидите нямаха врагове. Те изпращаха корабите си със злато на всеки, който имаше с какво да го плати; отглеждаха плодове и зърно и развъждаха дивеч. Живееха уединено на острова си, отделен с цял океан от другите шест кралства. Бяха различни — смугли, тъмнокоси и с причудливи обичаи. Усамотението им харесваше. Крал Рор Лиенидски беше най-миролюбивият от седемте крале. Не сключваше съглашения с другите, но не воюваше и управляваше справедливо народа си.

Шпионите на Съвета бяха открили бащата на крал Рор в тъмниците на крал Мургон, ала това не обясняваше нищо. Мургон гледаше да не враждува с кралствата, но често се оказваше съучастник във враждите и простъпките, стига да му плащаха добре. Несъмнено някой му бе платил да похити стария лиенид. Въпросът беше кой?

Чичото на Катса — Ранда, крал на Мидлънс — не бе замесен в престъплението. Съветът беше сигурен, защото Ол беше главен шпионин на Ранда и негов довереник. Благодарение на Ол, Съветът знаеше всичко за Ранда.

Всъщност Ранда обикновено внимаваше да не съзаклятничи с другите кралства. Земите му се намираха между Естил и Уестър по едната ос и между Нандър и Съндър — по другата. Прекалено уязвима позиция за договорки.

Кралете на Уестър, Нандър и Естил бяха главният източник на брожения. И тримата бяха замесени от еднакво тесто — избухливи, амбициозни и завистливи. И тримата бяха безразсъдни, коравосърдечни и непостоянни. Понякога крал Бирн Уестърски и крал Драудън Нандърски се съюзяваха и нападаха естилската войска по северните граници, но Уестър и Нандър не съумяваха да работят дълго заедно. Някой нарушаваше споразумението и кралствата отново ставаха врагове, а Естил обединяваше сили с Нандър срещу Уестър.

Кралете не се отнасяха към поданиците си по-добре, отколкото един към друг. Катса помнеше как преди няколко седмици с Ол освободиха неколцина естилски селяни от краварник, превърнат в затвор. Естилските селяни не успели да платят десятъка на краля си Тигпен, защото армията му стъпкала нивите им, докогато подготвяла набег срещу нандърско село. Редно било Тигпен да възмезди селяните; дори Ранда би поразмислил, ако войската му е унищожила реколтата. Тигпен обаче решил да обеси селяните, задето не са платили десятъка. Да, Бирн, Драудън и Тигпен създаваха доста работа на Съвета.

Невинаги било така. Навремето Уестър, Нандър, Естил, Съндър и Мидлънс — петте вътрешни кралства — съжителствали мирно. Преди векове те принадлежали на едно семейство — управлявали ги трима братя и две сестри, които успявали да разрешат враждите си, без да прибягват до война. Ала тази кръвна връзка отдавна бе забравена. Народите на кралствата зависеха от прищевките на възкачилите се на престола. В този хазарт сегашното поколение не бе изтеглило печелившата карта.

Седмото кралство беше Монсий. Планините отделяха Монсий от другите, както океанът делеше Лиенид. Лек, кралят на Монсий, бе женен за Ашен, сестрата на крал Рор Лиенидски. И Лек, и Рор недолюбваха дрязгите между другите кралства. Но това не ги тласкаше да сключат съюз, Защото Монсий и Лиенид бяха прекалено отдалечени, прекалено независими и прекалено незаинтересувани от делата на другите кралства.