Дж. Уорд - Сенките

- Те са.

- Глупости! Стоиш насреща ми като статуя... а това е моята работа, окей? Аз съм тази, която би трябвало да се вкамени. Защо не бъдеш откровен и не ми кажеш да се разкарам или че се държах като кучка, или...

- Искаш да бъда откровен?

- Да, по дяволите! - Господи, все по-малко звучеше като Избраница. Ругаеше, използваше разговорни изрази. Но пък и все по-малко се чувстваше като Избраница. - Ехо? Ще кажеш ли нещо?

- Сигурна ли си?

- За бога... виж, искаш ли просто да си отида...

- Не. Искам те по гръб, в леглото ми, с разтворени крака и устата ми да бъде навсякъде по тялото ти.

Селена престана да говори. Да диша. Да мисли.

Едната му вежда подскочи.

- Това достатъчно откровено ли беше? Или искаш отново да започна да се преструвам, че в този миг не мисля за секс. С теб.

Сега бе неин ред да притихне. Той се изсмя дрезгаво.

- Не това очакваше, а? Не те виня. - Натисна бравата и отвори вратата, повтаряйки подканващия си жест. - Ако искаш да продължим да разговаряме, предлагам да ме оставиш да се облека и да се видим на неутрална територия.

Селена сведе поглед към хълбоците му. Беше познала тялото му напълно само веднъж, когато бе отнел девствеността й, и прекрасно знаеше, че е страховито надарен.

Беше ли корав сега?

- Селена? - По лицето му пробяга раздразнение. - Нека се видим долу. В кухнята.

Без осъзната мисъл, тя сложи ръце върху колана на одеждите си.

Очите му начаса проследиха движението й.

- Какво правиш?

Тя развърза възела и остави коприната да падне настрани. С всяко нейно поемане на дъх одеждата й се разтваряше малко по-широко, докато не разкри пътечка от плът, тръгваща от гърлото и стигаща до венериния й хълм. Погледът на Трез, този тъмен поглед, се спусна надолу и изведнъж миризмата му изригна, изпълвайки стаята с еротично ухание.

Селена свали одеждата от раменете си, оставяйки мекия плат да се свлече на пода.

- Ще затвориш ли вратата? Нека имаме малко уединение.

ПЕНИСЪТ НА ТРЕЗ ИМАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ПУЛС. И ТО ПРЕДИ Селена да се разголи пред него. След това? Проклетото нещо си имаше свой собствен мисловен процес.

Моя.

Когато чу вратата да хлопва, не беше сигурен дали го бе направила ръката му, или просто й бе наредил да се затвори със силата на волята си.

- Сигурна ли си за това? - изръмжа той, пристъпвайки към нея. - Защото няма да мога да спра.

- Да. - Очите й не се вдигнаха, за да срещнат неговите. Останаха си приковани в хълбоците му. - О, да. Нека да те видя. Той застана пред нея и каза:

- Ами всички човешки жени, с които съм бил?

- За това ли искаш да говориш точно сега? - Тя взе колана на халата му в ръка. - Наистина ли?

Трез й попречи да го съблече.

- Нищо у мен не се е променило.

- Ти имаш проблем с това, не аз.

- Според моята традиция...

- Която не е и моя.

- ...аз съм омърсен.

- Защо продължаваш да говориш?

С тези думи тя се освободи от ръката му и го разкри - развърза колана му и отметна двете половинки на черната материя от тялото му. Огромната му ерекция щръкна между тях. И именно там сложи ръцете си тя.

Трез простена и отметна глава назад.

- Толкова си красив - прошепна тя и като се наведе, целуна кожата над сърцето му. - И корав.

- Селена, говоря сериозно. - Опита се да я спре, преди да е започнала да го милва. - Искам да ти покажа нужното уважение...

- Губиш си времето.

С тези думи тя коленичи и пое контрола. Тъй като беше висока, устата й се оказа точно където трябва и господ да им е на помощ, тя знаеше как да я използва. Протегна розовия си език, за да близне главичката му, и от кадифеното одраскване го разтърсиха тръпки. Преди да последва примера на халата си и да се свлече на шибания под, Трез се наведе напред и улови е две ръце първото, което му попадна.

Писалището. А може и да беше капакът на кола. Шейната на Дядо Коледа. Хладилник.

Топла и влажна, тя го пое в себе си и засмукването, изличило целия свят около него, начаса го доведе до ръба.

Той стисна зъби и простена:

- Ще свърша... мамка му, ще...

През главата му премина мисълта, че не иска да прояви неуважение, като свърши в нея...

Селена се изви назад, отвори уста и протегна вълшебния си език. Вдигна очи към него и поде убийствен ритъм, като в същото време близваше лениво връхчето му.

Трез изкара може би секунда и половина. А когато освобождаването му изригна от него, тя го пое докрай, преглъщаше, смучеше, наведе се назад, така че той да облее устните и лицето й. Господ да й е на помощ, оргазмът му не спираше, безкраен сексуален порив, стиснал тялото му в желязна хватка, докато я маркираше, а и миризмата му я правеше негова собственост, обвиваше я в първичната му власт.