Дж. Уорд - Сенките

Лукас отпусна ръце и се изсмя горчиво.

- С нищо хубаво, боя се. С нищо хубаво...

- Грешиш...

- Недей...

- Лукас. Казвам ти...

- Аз съм сакат, по дяволите!

- Аз също цях. - Куин посочи очите си. - През целия си живот.

Лукас изворна йоглед и се взря в кремавата стена.

- С нищо не можеш да ме разубедиш, Куин. Това е краят. Уморих се да се боря за живот, който не искам.

Поредното проточило се мълчание. Най-сетне Куин изруга под носа си.

- Просто трябва да се храниш и да си възстановиш силите...

- Никога вече няма да взема от вената й. Най-добре го приеми още сега и не си губи времето с още доводи, които не означават нищо за мен. Аз бях дотук.

* * *

Селена чакаше в коридора отвън, обзета от изтощение, което я обгръщаше като дебело невидимо наметало. Въпреки това беше неспокойна и непрекъснато подръпваше дрехите, косата, ръцете си.

Не обичаше времето, в което не бе погълната от задълженията си. Когато нямаше какво да прави, мислите и страховете й ставаха толкова оглушителни, че не можеха да си намерят място в главата й. И все пак би могла да се възползва от тази самота. Стига само да знаеше как.

Онова, което би трябвало да стори, докато стоеше тук, бе да упражнява своето сбогом. Би трябвало да се опита да намери думите, които искаше да каже, преди времето й да е изтекло. Би трябвало да събере смелостта, от която щеше да се нуждае, за да изрече на глас онова, което се криеше в сърцето й.

Щеше да се подчини на порива да се сбогува с Трез.

От всички, които щеше да остави след себе си - Примейла и другите Избраници, братята и техните шелани - Трез бе този, за когото вече скърбеше. Макар да не го беше виждала от... много, много нощи насам.

Въпреки че не бе оставала сама с него от... много, много месеци насам.

Всъщност след като бяха сложили край на своята... връзка или каквото и да бе онова, той почти се беше изнесъл от имението. Независимо по кое време идваше и си отиваше тя, двамата нито веднъж не се бяха срещнали очи в очи и само от време на време бе зървала широките му рамене да се отдалечават в обратната посока.

Това, че я избягваше, в началото й бе донесло предателско облекчение. С него щеше да й бъде най-трудно да се раздели... още по-трудно, ако бяха продължили да се срещат. Ала сега, когато й оставаше все по-малко време, тя бе решила, че иска да му каже...

Прескъпа Скрайб Върджин, какво всъщност щеше да каже?

Селена погледна нагоре и надолу по коридора, сякаш очакваше да види как съвършеният монолог се задава към нея, с достатъчно бавна стъпка, че да има време да го запомни.

Та той като нищо вече бе забравил времето, което бяха прекарали заедно. Сам си беше признал, че отлично умее да си намира човешки жени за развлечение. Несъмнено вече бе продължил напред.

А ако това не беше достатъчно, той беше обещан на друга.

Селена отпусна глава в ръцете си. През целия си живот бе черпила утеха и усещане за цел от своя свещен дълг... затова бе истински шок да установи, че с приближаването на смъртта единственото, което бе твърдо решена да направи както трябва, бе раздялата с един мъж, който не й принадлежеше. С когото бе имала само една неимоверно мимолетна авантюра.

Колко ли нощи бе прекарала в спалнята си, мъчейки се да убеди сама себе си, че случилото се с Трез бе лудост. Ала сега, когато времето й изтичаше, над нея се бе спуснала странна яснота. Причините нямаха значение. Важно бе само да осъществи целта си и да му каже какво изпитва, преди да умре.

Не искаше обаче да го направи твърде рано - би било доста неловко да си излее душата пред някого, когото може би изобщо не го беше грижа, а след това да живее още седмици или месеци наред.

Само ако можеше тя да има срок на годност, сякаш е кутия с мляко...

Куин излезе от болничната стая и напрегнатото изражение върху суровото му лице прогони собствените й тревоги.

- Толкова съжалявам - промълви тя. - Все така ли отказва?

- Не мога да го накарам да се вслуша в думите ми.

- Волята за живот е нещо сложно. - Тя се пресегна и сложи ръка на рамото му. - Знай, че съм на разположение и за двама ви. Ако той размисли, по което и да било време аз ще дойда.

- Ти си достойна жена, наистина.

Куин я прегърна силно за миг, а после се отдалечи по коридора, сякаш се канеше да излезе навън. Пред вратата на главната стая за прегледи на доктор Джейн обаче поспря и след миг я отвори.

Докато се молеше двамата братя да намерят решение, Селена усети как я връхлита нова вълна на изтощение, още по-силна от онази, която я бе заляла пред Тормент, и тя се подпря на стената, за да не падне.