Робин Хоб - Убиецът на Шута

Но преди да съм се задвижил да изпълня поръката ѝ, чух рев:

— Том! Ето те и тебе! Толкова се радвам, че те виждам, стари приятелю!

Обърнах се с онази смесица от ликуване и изумление, която изненадващите гостувания на необичайни и обични приятели събужда у човек. Уеб 6 6 Паяжината. — Б.пр. пресичаше залата на дълги крачки, Пъргав вървеше на стъпка-две зад него. Разперих широко ръце и тръгнах да ги поздравя. Плещестият майстор на Осезанието беше наедрял още през последните няколко години. Както винаги, страните му бяха зачервени все едно току-що е влязъл от мразовития вятър. Синът на Моли, Пъргав, беше зад него, но Копривка се измъкна от тълпата гости и пресрещна брат си да го прегърне. Той спря, вдигна я и я завъртя във весел кръг. Уеб ме награби в кършеща гръбнака прегръдка, последвана от няколко здрави потупвания по гърба.

— Изглеждаш добре — каза ми, докато се мъчех да си поема дъх. — Отново си почти цял, а? А, и милейди Търпение! — След като ме освободи от жизнерадостния си поздрав, се поклони изящно над ръката, протегната му от Търпение. — Такава пищна синя рокля! Напомняте ми за ярките пера на сойка! Но моля кажете ми, перата в косата ви не са ли от жива птица!

— Не, разбира се! — Търпение изглеждаше искрено ужасена от тази мисъл. — Намерих я мъртва на градинската пътека миналото лято. И помислих, сега е моментът да видя какво точно има под тези чудесни сини пера. Но запазих перата, разбира се, оскубах ги внимателно преди да я сваря. А след като изхвърлих бульона от сойка, остана задачата ми: да сглобя малките костички в скелет. Знаете ли, че крилото на една птица е толкова близко до човешка ръка, колкото крачето на жаба? Всички онези кокалчета! Е, несъмнено знаете, че задачката ми е някъде на работната ми маса, като толкова много мои проекти. Но вчера, докато мислех за перата, за да отлетим от грижите си, си спомних, че имам цяла кутия! И за мой късмет буболечките не ги бяха намерили и изяли до последното перце, както направиха, когато се опитах да спася перата на чайката. О! Чайко! Нещо необмислено ли казах? Моля за извинение!

Явно си беше спомнила внезапно, че той е обвързан с чайка. Но Уеб ѝ се усмихна мило и каза:

— Ние от Осезанието знаем, че когато животът свърши, това, което остава, е празно. Никой не го знае по-добре от нас, мисля. Ние усещаме присъствието на целия живот, разбира се, като някои греят по-ярко от други. Едно растение не е толкова жизнено в сетивата ни, колкото е едно дърво. И разбира се, една сърна засенчва и двете, а една птица блести най-силно от всички.

Отворих уста, за да възразя на това. С моето Осезание можех да усещам птици, но никога не ги бях намирал за особено преливащи от жизненост. Спомних си нещо, което Бърич ми беше казал преди много години, когато бе заявил, че няма да работя със соколите в замъка Бъкип: „Не те харесват. Твърде топъл си.“ И бях помислил, че има предвид плът, но сега се зачудих дали не е доловил нещо за Осезанието ми, което не бе могъл да обясни тогава. Защото Осезанието по онова време беше презирана магия и ако някой от двама ни беше признал, че я притежава, щяхме да бъдем обесени, насечени на късове и изгорени над вода.

— Защо въздишаш? — попита ме изведнъж Търпение.

— Моля за извинение. Неволно.

— Неволно, а? Майстор осезател Уеб тъкмо ми разказваше най-увлекателните неща за крилото на един прилеп, а ти въздишаш все едно ни смяташ за най-големите досадници на света! — Наблегна на думите си с потупване с ветрилото по рамото ми.

Уеб се засмя.

— Лейди Търпение, мислите му несъмнено бяха другаде. Познавам Том от отдавна и помня добре меланхоличната му жилка! А, но аз ви задържам, а ето, че други ваши гости са дошли, за да потърсят вниманието ви!

Измамена ли беше Търпение? Не мисля, но бе доволна да си позволи да бъде отвлечена от нас от чаровния млад мъж, когото Копривка несъмнено беше пратила, за да можем с Уеб да си поговорим насаме. Почти съжалих, че го направи. Уеб ми бе изпратил няколко писма и бях сигурен, че знам какво ще е руслото на разговора, в който иска да ме въвлече. Беше изтекло много време, откакто бях обвързан с животно чрез Осезанието си. Но това, което Уеб, изглежда, сравняваше с детинско чумерене, аз по-скоро го чувствах като самотата на дълго женен мъж, който внезапно е овдовял. Никой не можеше да замести в сърцето ми Нощни очи, нито можех да си представя такава връзка с което и да е друго същество. Отишлото си беше отишло, както бе казал той току-що. Ехото от моя вълк вътре в мен бе достатъчно, за да ме крепи. Онези живи спомени, толкова силни, че понякога имах чувството, че още чувам мислите му в ума си, щяха винаги да са за предпочитане пред всяко друго свързване.