Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Както винаги, сър — каза ми и добави лекия си скован поклон, който означаваше „идиот такъв“.

Така че я оставих и напуснах Върбов лес сам, а после кротко се влях в процесията благородници от Шестте херцогства, поели на север към Планините за погребалните ритуали. Беше повече от странно да преживея едно пътуване, което бях направил някога, докато все още нямах и двайсет, и бях пътувал до Планинското кралство, за да поискам Кетрикен за съпруга на бъдещия крал Искрен. Във второто си пътуване до Планините бях избягвал пътищата и бях преминал през страната с моя вълк.

Знаех, че Бък се е променил. Сега видях, че промените са станали из целите Шест херцогства. Пътищата бяха по-широки, отколкото ги помнех, а земите — по-заселени. Там, където някога имаше пасища, сега имаше ниви. Покрай пътя се простираха градчета, тъй че понякога сякаш едно едва свършваше, преди следващото да започне. Повече ханове и селища имаше по пътя, въпреки че понякога големината на групата ни надвишаваше възможностите за подслоняване. Дивите земи се опитомяваха, подложени на оран или оградени за пасища. Чудех се къде ли ловуват вълците сега.

Като един от гвардейците на Кетрикен, облечен в бялото и пурпурното ѝ, яздех близо до кралската свита. Кетрикен никога не беше държала на формалностите и молбата ѝ да яздя до стремето ѝ беше просто приета от онези, които я познаваха. Говорехме тихо и подрънкването на конските сбруи и разговорите на другите пътници ни предлагаха странно усамотение. Разказах ѝ истории за първото си пътуване до Планините. Тя говореше за детството си и за Ейод, не като крал, но като за неин любящ баща. Не казах нищо на Кетрикен за разстройството на Моли. Скръбта за смъртта на баща ѝ беше предостатъчна.

Положението ми като член на гвардията ѝ означаваше, че се настанявах в същите ханове, където отсядаше тя. Често това означаваше, че Копривка също е там и че понякога можехме да си намерим тихо място и време за разговор. Хубаво беше да я виждам, и облекчение да обсъдя откровено с нея колко упорита се е оказала илюзията на майка ѝ. Когато към нас се присъедини Стабилен, не бяхме толкова открити, но изборът за сдържаност беше на Копривка. Не можех да реша дали смята, че по-малкият ѝ брат е твърде млад за такива новини, или че това е най-вече женски проблем. Бърич беше дал добро име на сина си. От всичките му момчета Стабилен носеше най-много от чертите на Бърич и здравото му телосложение и също така споделяше неговата целеустременост и непоклатими качества на доблест и чувство за дълг. Когато той беше с нас, все едно баща му седеше на масата. Забелязах с какво доверие разчита Копривка на силата на брат си — и не само за Умението. Радвах се, че е толкова често до нея, и все пак това ме натъжаваше. Искаше ми се да беше мой син, макар и да се радвах, че баща му живее в него. Мисля, че той усещаше какво изпитвам. Беше почтителен към мен, но все пак имаше моменти, когато черните му очи се впиваха в моите все едно, че можеше да види душата ми. В такива моменти Бърич ми липсваше ужасно.

В Планините ни посрещнаха топло. Светлите здания на Джаампе, столицата на Планините, все още ми напомняха за чашки на цветове. По-старите сгради си бяха както ги помнех, слети с дърветата, сред които бяха построени. Но дори и в Планините беше настъпила промяна и предградията на столицата приличаха повече на градчетата във Фароу и Тилт, здания от камък и дърво. Това ме натъжи, защото усещах, че промяната не е добра, сякаш такива сгради бяха гангрена, растяща над гората.

В продължение на три дни оплаквахме крал, когото бях уважавал дълбоко, не с буйни ридания и океани сълзи, а с кротко споделените разкази за това кой беше той и колко добре беше управлявал. Поданиците му скърбяха за мъртвия си крал, но също толкова радушно посрещаха завръщането на дъщеря му у дома. Бяха щастливи да видят крал Предан, нарческата и двамата принцове. Няколко пъти чух хора да споменават с тиха гордост, че младият Почтен страхотно прилича на брата на Кетрикен, покойния принц Руриск. Не бях видял тази прилика, докато не чух да говорят за нея, и след това не можех да го забравя.

В края на траура Кетрикен застана пред събралите се и им напомни, че нейният баща и кандидат-кралят Рицарин са започнали процеса на мир между Шестте херцогства и Планините. Каза им колко мъдро са осигурили този мир с брака ѝ с Искрен. Помоли да гледат на нейния син, крал Предан, като на своя бъдещ монарх и напомни, че мирът, на който сега се радват, трябва да бъде приеман като най-великия триумф на крал Ейод.