Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Ще се роди през лятото — уверяваше тя и двама ни, и дрешките, които вече плетеше, бяха леки, вместо топлите вълнени. Докато горещите летни дни се точеха с цвърченето на щурци, дрешките в скрина, който бе определила за въображаемото си дете, се трупаха на пластове.

Есента се проточи в пищно великолепие. Върбов лес е също толкова чудесно място през есента, колкото и през другите сезони, с кафеникави пръски елша и златни брезови листа, като монети, и тънки жълти върбови листа на къдрици, които се сипеха, за да ги отмете вятърът и да ги натрупа в дълбоките дерета в краищата на грижливо окосените ливади. Вече не излизахме заедно на езда, защото Моли настояваше, че може да загуби детето, ако се друса на седлото, но ходехме на разходки. Събирах с нея ядки хикория и слушах плановете ѝ да премести паравани в детската, за да заслони около люлката. Докато дните отминаваха, едва точещата се в долината река се напълни и забърза от дъждовете. Заваля сняг и Моли оплете по-топли неща за илюзорното ни бебе, вече сигурна, че ще е зимно дете и че ще му трябват меки одеялца и вълнени чорапки и шапки. И също както ледът покри и скри реката, така и аз се стараех да скрия от нея нарастващото отчаяние, което изпитвах.

Но съм сигурен, че тя го знаеше.

Имаше кураж. Срещу течението на съмнение, което всички други тласкаха към нея, тя плуваше. Беше наясно какво си приказват слугите. Мислеха я за изкуфяла или луда и се чудеха, че толкова разумна жена, каквато беше преди, може толкова глуповато да подрежда стая за едно въображаемо дете. Тя се държеше с достойнство и сдържаност и с това ги принуждаваше да се отнасят към нея с уважение. Но тя също се отдръпна от тях. Някога беше общувала с местните дребни благородници. Сега не организираше никакви вечери и изобщо не ходеше на пазара на кръстовището. Не молеше никого да плете или шие за бебето ѝ.

Въображаемото ѝ дете я поглъщаше. Нямаше много време за мен, нито за другите неща, които я интересуваха преди. Прекарваше вечерите си, а понякога и нощите, в своята детска-всекидневна. Липсваше ми в леглото, но не настоявах да изкачва стълбите и да дойде при мен. Понякога, вечер, слизах при нея в уютната ѝ стая, понесъл поредния превод, над който работех. Тя винаги ме приемаше радушно. Тавия ни носеше поднос с чаши и билки, слагаше чайника да кипне и ни оставяше сами. Моли обикновено седеше в тапициран стол, отеклите ѝ стъпала бяха отпуснати на възглавнички. Имах масичка в ъгъла за работата си, а ръцете на Моли бяха заети с плетене на дрешки или дантела. Понякога чувах как потракването на иглите за плетене спира. Тогава вдигах глава и я виждах зяпнала в огъня, с ръцете ѝ на корема и с тъжно, умислено лице. В такива моменти закопнявах с цялото си сърце самозаблудата ѝ да се окаже истина. Въпреки възрастта ни смятах, че бихме могли да се оправим с едно бебе. Дори веднъж я попитах какво мисли да си вземем някое намерениче. Тя въздъхна тихо и каза:

— Имай търпение, Фиц. Детето ти расте в мен.

Никога повече не споменах за това. Казах си, че измислицата ѝ носи щастие. И наистина, какво толкова вредеше? Оставих я.

Посред лято същата година получих вест, че крал Ейод от Планините е умрял. Не беше неочаквано, но създаде деликатна ситуация. Кетрикен, бившата кралица на Шестте херцогства, беше наследничка на Ейод, а синът ѝ крал Предан — по ред след нея. Някои в Планините щяха да се надяват, че тя ще се върне при тях, за да царува там, въпреки че често и ясно бе заявявала, че очаква синът ѝ Предан да постави Планините под своя власт като един вид седмо херцогство в монархията ни. Смъртта на Ейод бележеше преход, който Шестте херцогства трябваше да обмислят сериозно. Кетрикен щеше, разбира се, да отпътува дотам, но също и крал Предан и кралица Елиания, и принцовете Благоденствие и Почтен, Майсторката на Умението Копривка и няколко от котерията, лорд Сенч, лорд Любезен… списъкът на тези, които трябваше да присъстват, изглеждаше безкраен и много дребни благородници се прикрепяха към свитата като начин да се подмажат. И моето име беше добавено към него. Трябваше да отида като холдър Беджърлок, младши офицер в армията на Кетрикен. Сенч настоя, Кетрикен помоли, Предан едва ли не ми заповяда, а Копривка помоли настойчиво. Стегнах си багажа и си избрах кон.

През изтеклата година манията на Моли ме беше принизила до уморено приемане. Не бях изненадан, когато тя отказа да ме придружи, защото чувствала, че „вече е много близо“. Отчасти не исках да я оставя, след като умът ѝ беше толкова разстроен, а отчасти копнеех за отдих от задължението да угаждам на заблудата ѝ. Привиках Ревъл и го помолих да обръща специално внимание на исканията ѝ, докато ме няма. Той изглеждаше почти обиден от това, че съм сметнал такава заповед за нужна.