Робин Хоб - Убиецът на Шута

Не знаех кой е баща ми, докато не пристигнах в замъка Бъкип. Майка ми била пехотинка в армията на Пророка през двете години, в които силите на Шестте херцогства се струпали на границата на Фароу и Халкида. Казваше се Хиацинт Звездопад. Родителите ѝ били земеделци. В годината на задушаващата болест и двамата умрели. Майка ми не можела да поддържа стопанството сама, тъй че дала земята под наем на братовчедите си и отишла в Байслоу да потърси препитание. Там станала войник за херцогиня Ейбъл от Фароу. Учили я на фехтовка и тя показала известни умения. Когато в пограничните земи избухнала война и кралят на Шестте херцогства дошъл лично, за да поведе войските си в бой, тя била там. Останала със силите на границата, докато армията на нашествениците не била изтласкана и не била установена нова граница.

Върнала се във фермата си във Фароу и ме родила. Един мъж, Рогон Здравите ръце, дошъл с нея и тя го взела за съпруг. Били служили заедно. Обичаше я. Към мен, нейния син копеле, не изпитваше особена обич и аз отвръщах на чувствата му съответно. При все това и двамата обичахме майка ми и бяхме обичани от нея, тъй че ще говоря за него честно. Той не разбираше нищо от земеделие, но се стараеше. Той беше бащата, когото знаех до деня, в който майка ми умря, и макар да беше груб човек, който ме смяташе за неприятна досада, съм виждал и много по-лоши бащи. Той правеше каквото смяташе, че един баща би трябвало да прави с момче. Учеше ме да се подчинявам, да работя здраво и да не оспорвам властимащите. Нещо повече, трепеше се с мама да съберат пари, за да мога да отида при местния писар и да се науча да чета и да смятам, умения, които той не притежаваше, но които майка ми смяташе за жизненоважни. Не мисля, че изобщо е разсъждавал дали ме обича, или не. Държеше се добре с мен. Мразех го, разбира се.

Все пак през онези последни дни от живота на майка ми двамата бяхме заедно в скръбта си. Смъртта ѝ стъписа и двама ни с толкова безсмислената и глупава орис, сполетяла една силна жена. Докато се качваше на плевника над обора с кравите, майка ми се хлъзна на старата стълба и една треска се заби дълбоко в китката ѝ. Тя я извади и почти не потече кръв. Но на другия ден цялата ѝ ръка беше отекла, а на третия ден тя умря. Толкова бързо. Погребахме я заедно. На следващата сутрин той ме качи на едно муле с пътна чанта, в която имаше ябълки, сухари и дванайсет резена сушено месо. Даде ми и два сребърника и ми каза да не се отбивам от Кралския път и че по него ще стигна до замъка Бъкип. Тикна в ръцете ми свитък, много овехтял, и ми каза да го предам на краля на Шестте херцогства. Лично. Знам, че Рогон Здравите ръце беше неук. Свитъкът сигурно беше написан от майка ми. Прочетох само единия ред на външната му страна: „Да се отвори само от краля на Шестте херцогства“.