Робин Хоб - Убиецът на Шута

— В какво си се облякъл? — попитах с любопитство.

Той се огледа без ни най-малка сянка на гузност.

— Мисля, че се казва спален жакет. Дар от една джамайлийска благородничка, която пристигна с търговски пратеник преди няколко месеца. — Приглади с пръсти тежко извезания ръкав. — Доста удобен е всъщност. Замислен е да пази раменете и гърба топли, ако човек реши да остане в леглото и да чете.

Придърпах едно столче до леглото му и седнах.

— Изглежда доста специализирано облекло.

— Доста по джамайлийски, да. Знаеш ли, че те имат специални халати, които носят, докато се молят на своя двулик бог? Носиш го от едната страна, ако молиш за нещо мъжкия аспект, и го обръщаш, ако се молиш на женския аспект. И… — Поизправи се в леглото и лицето му стана по-оживено, както ставаше винаги, когато го завладееше някой от интересите му. — Ако една жена е бременна, носи един вид облекло, за да си осигури момче, и друг — за дъщеря.

— И това действа? — попитах невярващо.

— Предполага се, че помага, но не абсолютно. Защо? Вие с Моли още ли опитвате за дете?

Сенч никога не беше смятал никоя част от живота ми за лична, откакто бе научил за съществуването ми. И никога нямаше да го направи. Беше по-лесно да му кажа, отколкото да го укоря.

— Не всъщност. Не ни е останала никаква истинска надежда. Тя казва, че вече е преминала годините си за раждане. Копривка ще е единствената ни дъщеря.

Лицето му омекна.

— Съжалявам, Фиц. Знаех, че искаше…

Прекъснах го.

— Отгледах Хеп. И с Копривка тръгна добре, а Моли сподели всичките си по-малки деца с мен. Видях как Пламен и Справедлив отраснаха и станаха мъже, видяхме как двамата тръгнаха по пътя си. Това бяха добри години, Сенч. Не е добре човек да скърби по изгубени шансове. Имам Моли. И наистина, тя ми е достатъчна. Тя е моят дом.

И ето, че го отрязах успешно, преди да ме е замолил настойчиво да остана за седмица или две или да се преместя отново в замъка Бъкип, просто за един сезон, или за година-две. Увещанията му ми бяха толкова познати, колкото и тези на Кетрикен, но повече обагрени с вина, отколкото с дълг. Беше старец, а все още имаше много, на което да ме научи. Винаги съм бил най-обещаващият му ученик. Предан все още се нуждаеше от вещ убиец, а бях уникално оръжие с това, че младият крал можеше да говори с мен безмълвно чрез Умението. А и самото Умение. Все още имаше толкова много загадки за разкриване. Толкова много преводи да се направят, толкова много тайни и техники да се изровят от съкровището от ръкописи, които бяхме прибрали от Аслевял.

Знаех всичките му аргументи и основания. През годините ги бях чул всичките. И устоявах на всичките. Многократно. Но все пак играта трябваше да се изиграе. Беше се превърнала в нашия ритуал на сбогуване. Както и задачите, които ми възлагаше.

— Добре, щом няма да останеш и да свършим работата заедно — рече той все едно вече бяхме обсъдили всичко, — ще вземеш ли поне част от бремето със себе си?

— Както винаги — уверих го.

Той се усмихна.

— Лейди Розмарин е опаковала набор от свитъци за теб и е уредила муле от конюшните, което да ги носи. Мислеше да ги сложи в торба, но ѝ казах, че ще пътуваш с кон.

Кимнах мълчаливо. Преди години Розмарин беше заела мястото ми като негов чирак. Беше му служила двайсет години, вършейки „тихата работа“ на професионален убиец и шпионин за кралската фамилия. Не. Повече от двайсет. Неволно се зачудих дали и тя си е взела чирак.

Но гласът на Сенч ме върна към настоящето — той изброяваше някакви билки и корени, които искаше да му събера тайно. Отново подхвърли идеята си, че Короната трябва да прати чирак, ползващ Умението, във Върбов лес, за да осигурява бърза връзка със замък Бъкип. Напомних му, че като ползващ Умението бих могъл да я осигурявам и сам, без да приемам поредния му шпионин в домакинството си. Той се усмихна и отклони разговора към това колко често може да се използват Камъните и колко е безопасно. Като единственият жив човек, изгубвал се в Камъните и оцелял, обикновено бях по-резервиран от вечния експериментатор Сенч. Този път поне той не оспори мнението ми.

Покашлях се.

— Тайният ключ е лоша идея, Сенч. Щом трябва да имаш такъв, нека да е написано и оставено под опеката на краля.

— Всичко написано може да бъде прочетено. Всичко скрито може да бъде намерено.

— Това е вярно. Ето ти още нещо, което е вярно — мъртвият е мъртъв.

— Бил съм верен на Пророците през целия си живот, Фиц. Смъртта ми е за предпочитане пред това да бъда използван като оръжие срещу краля.