Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Какъв беше „малкият експеримент“? — настоях.

Всички се бяха взрели в краля.

— Нищо тъмно! Имаше блокче от черния камък, паметния камък от древната крепост на остров Аслевял. Той запечата мисъл в него, а след това я даде на вестоносец, който ми я донесе. Успях да извлека посланието му. Беше просто едно малко стихче, нещо за това къде растат теменужки в замъка Бъкип. С Умението потвърдих, че съм прав. Тъй че със сигурност можеше да прилага Умение достатъчно добре, за да го впечата в паметния камък и да получи отговора ми. Тъй че не беше заслонен в онзи ден.

Леко движение привлече окото ми. Стабилен беше отворил устата си и я затвори отново. Не беше кой знае каква диря, но трябваше да я проследя. Изгледах го рязко, изпънах пръст към него и настоях:

— Какво ти каза Сенч, което да не казваш на никого?

Устата му отново се отвори, само за един издайнически миг, и пак се затвори. Той поклати безмълвно глава и челюстта му се стегна. Беше син на Бърич. Не можеше да лъже. Поех си дъх и понечих да го притисна, но сестра му се оказа по-бърза. Копривка прекоси стаята на две крачки, пресегна се, сграбчи по-малкия си брат за широките рамене и опита да го разтърси. Беше все едно да видиш котенце да напада бик. Стабилен не помръдна при атаката ѝ, само отпусна глава.

— Кажи тайната! — настоя тя. — Познавам това изражение. Кажи тайната веднага, Стабилен!

Той наведе глава и затвори очи. Беше приклещен все едно по средата на мост, с двата края откъснати от брега. Не можеше да излъже и не можеше да наруши обещанието си. Заговорих бавно и спокойно, повече на Копривка, отколкото на него:

— Стабилен няма да наруши обещанието си. Не го моли за това. Но нека направя едно предположение. Талантът на Стабилен е да заема сила на някой, който може да борави с Умение. Да служи като човек на краля, ако на краля му потрябва допълнителна сила в момент на голяма нужда от Умение.

Стабилен кимна, явно в съгласие с онова, което вече знаехме за него. Някога и аз бях служил в това качество на крал Искрен. В миг на нужда и в своята неопитност бях позволил да ме изцеди и той се беше ядосал от това как за малко щеше да ми нанесе трайна вреда. Но Стабилен не беше като мен. Беше обучен специално за тази служба.

С усилие изградих логически замък от онова, което знаех за Сенч.

— Тъй че Сенч те призова. И взе от силата ти, за да… направи какво? Да направи нещо, което да изгори силата от него?

Стабилен стоеше съвсем неподвижен. Не беше това. Изведнъж разбрах.

— Сенч е извлякъл от силата ти, за да си постави преграда сам?

Стабилен неволно наведе за миг глава в знак на съгласие. Предан се намеси, разгневен от предположението ми.

— Това е безсмислено! Сенч винаги искаше повече от Умението, а не да бъде лишен от него.

Въздъхнах тежко.

— Сенч обича тайните си. Сенч живее живота си в замък от тайни. Умението е път към ума на човек. Ако един силен Умел хване човек неусетно, може да му внуши каквото си иска и човекът ще го повярва. Кажи му, че корабът му е изправен пред голяма буря, и той ще обърне назад към безопасен пристан. Убеди един военачалник, че войската му е превъзхождана числено, и той ще смени тактиката си. Вашият баща, крал Искрен, прекара много от дните си, като прилагаше Умението точно така, за да отпрати Алените кораби от бреговете ни. Помислете за всички начини, по които сме използвали Умението през годините. Всички знаем как да вдигаме стени срещу други Умели, за да съхраним личното в живота си. Но ако знаете, че другите са по-силни в Умението от вас… — Не довърших думите си.

Предан изпъшка.

— Тогава ще потърсиш помощ, за да вдигнеш по-могъща стена. Такава, която няма да бъде разбита без твое съгласие, която само ти можеш да смъкнеш по своя воля.

— Ако си буден или в достатъчно съзнание, за да го направиш.

Изрекох последните думи тихо. По страните на Стабилен се стичаха сълзи. Толкова много приличаше на баща си, че буца заседна в гърлото ми. Копривка бе престанала да се опитва да ядоса по-младия си брат. Стоеше, отпуснала чело на гърдите му. Магическата музика Умение на Шишко забушува в буря от отчаяние. Пробих си път през нея, подредих мислите си и зададох въпрос на Стабилен:

— Знаем какво е станало. Не си нарушил обещанието си да не казваш. Но въпросът ми сега е друг. Щом си помогнал на боравещ с Умението да се прегради, знаеш ли как да пробиеш преградата?

Той стисна устни и поклати глава.

— Този, който е достатъчно силен да построи стена, би трябвало да е достатъчно силен да я разруши — заяви твърдо Предан.