Робин Хоб - Убиецът на Шута

Беше смъртноблед. Устата му беше отворена, долната челюст увиснала и изкривена настрани. Затворените му очи бяха хлътнали. Отокът, който бях успял да зърна при връзката си с Копривка, се бе разширил и бе затъмнил половината му лице. Хванах ръката му и бях възнаграден с Осезание за живота му. Усещането не беше силно, но го имаше. Беше прикрито от струпалите се лечители при влизането ми. Устните му бяха напукани, езикът му — посивял. Взех чиста кърпа, намокрих я в каната и я допрях до устните му, после му затворих устата. Избърсах набръчканото му лице. Беше използвал Умението, за да забави ерозията на годините, но никаква магия не може да обърне нишката на времето, нито дирите, които то оставя по тялото. Опитах се да предположа истинската му възраст. Смятал го бях за старец още когато ме взе за свой чирак преди четирийсет години. Реших, че не искам да знам, и насочих ума си към по-полезни задачи. Намокрих отново кърпата и внимателно я сложих на отока. Попитах:

— Опитахте ли се да изцерите това? Дори да не можем да стигнем до него с Умението, изцеряването на тялото би могло да освободи ума му да се върне при нас.

— Разбира се, че опитахме. — Простих на Предан раздразнението в гласа му. — Опитахме се да проникнем в него, но напразно.

Оставих кърпата и седнах на ръба на леглото. Ръката на Сенч в моята бе топла. Затворих очите му. През пръстите си почувствах костите, мускулите и плътта. Помъчих се да пробия през физическото усещане и да стигна до възприятията на Осезание, каквито не бях изпитвал от години. Помъчих се да навляза в тялото му с мислите си, да се домогна до онова, което беше здраво и добро в потока на кръвта и в дъха му. Не можех. Натисках, но преградите не поддаваха.

Прегради. Отдръпнах се от тях и отворих очи. Изрекох на глас стъписването си.

— Преграден е. Изолиран е от Умението. Както Рицарин е направил на Бърич.

Шишко се поклащаше в ъгъла. Погледнах го и той се присви. Погледна ме с гуреливите си очички.

— Я. Я! Затворено като сандък. Не мога да вляза.

Поклати важно глава и езикът му се изви над горната устна.

Кралят стоеше смълчан до леглото на Сенч, младият му вълкохрът бе опрял глава на коляното му. От кралската котерия тук бяха само Копривка и Стабилен. Това ми подсказа, че официалната котерия вече е сляла силата си и са се опитали да проникнат в Сенч. И се бяха провалили. Това, че Копривка бе прибягнала до мен и че бе довела Шишко, говореше ужасно много. Като Майсторка на Умението за краля, тя беше решила, че всички обичайни приложения на магията са неефикасни. Тези, които бяхме тук сега, бяхме хората, които щяха, ако им се заповядаше, да навлязат в опасни и непознати приложения на Умението.

Шишко, обичният ни полуидиот, беше изумително силен в магията, макар и не изобретателен. Самият крал притежаваше значителна дарба за нея, докато най-силният талант на Копривка беше в манипулирането на сънища с Умението. Брат ѝ Стабилен пък беше за нея резервоар от сила и тя можеше да му довери всякаква тайна. Но всички те гледаха мен, Самотника, копелето Пророк с необуздан и изменчив талант, сякаш аз бях единственият, който знае какво да направи.

Но аз не знаех. Не знаех повече за това, отколкото последния път, когато се бяхме опитали да изцерим заслонен човек с Умението. Не бяхме успели. Бърич беше умрял. В младостта си Бърич бил дясната ръка на Рицарин и източник на сила за бъдещия крал. Тъй че Бърич бил откъснат от своя крал, за да не го използват враговете на Пророците като проводник, през който да разкрият тайни на Рицарин. Вместо това стената го бе оставила недостъпен за магията, която можеше да го спаси.

— Кой е направил това? — Не можах да прикрия обвинението в гласа си. — Кой го е откъснал от Умението така?

Измяна от средата на самата котерия беше най-вероятното обяснение. Смразих се при тази мисъл. Умът ми на убиец вече бе свързал откъсването с падането му. Двойно коварство, за да бъде убит старецът. Отрязваш го от магията му, за да не може да извика за помощ, а след това го нараняваш тежко. Ако Сенч се бе оказал целта на такова коварство, кралят ли беше следващата мишена?

Крал Предан изпухтя от изненада и стъписване.

— За първи път чувам за това, ако си прав. Но не може да си прав. Само преди няколко дни двамата направихме малък експеримент с Умението. Достигнах го без усилие. Не беше заслонен. Въпреки цялата си практика никога не е бил изключително силен с Умението, но е много вещ с дарбата, която има. — Предан придърпа един стол от другата страна на леглото на Сенч, седна и ме погледна. — Казваш, че някой му е направил това?