Той клекна и се вторачи в мен с упорито търпение. Зачаках. Но той можеше да си седи там до безкрайност. Накрая казах:
— Само този първи път ще я оставя малко по-широко отворена. Докато ми се довериш. Запълзях назад, той ме последва, и оставих вратата отворена. Рядко я затварях докрай, тъй като така и не бях открила как да я отварям откъм страната на килера. Докато се отдръпвах бавно от нея, по-скоро усещах, отколкото виждах, че идва след мен.
Колкото ѝ да ми се искаше мишките и плъховете да бъдат прогонени от владението ми, щеше ми се да не беше дошъл точно днес. Имах си работа.
Черно-бялата ми сянка тръгна упорито подир мен, докато се провирах през лабиринта между стените. Вървях пипнешком и по спомен вече, а той, изглежда, нямаше никакви угризения да ме следва като призрак в тъмното.
Когато стигнах в бърлогата си, сложих наметалото на скришното му място. Бях увила сухари в една купа на лавицата си. Извадих ги от купата и я напълних с вода от запушената бутилка, която държах там.
— Ето ти вода — казах му. — Каквото и да правиш, не трябва да мяукаш, нито да вдигаш много шум. И съм оставила вратата на килера открехната, тъй че ако поискаш да излезеш навън, ще можеш да го направиш. Но внимавай готвачката или някои от момичетата в кухнята да не те хванат в килера за месо. Ще те напердашат с метлата!
Беше толкова неподвижен, че се зачудих дали е дошъл с мен чак дотук. После усетих как ме бута с глава по крака и след това се усука около пищяла ми. Наведох се и го погалих. Беше мършав дворен котарак, още непорасъл, кльощав и длъгнест. Обърна се и изведнъж опря оголените си зъби в дланта ми.
— Ще ти донеса и риба и месо — обещах му. — За да не ти омръзне да ядеш само мишки.
Той пак ме бутна с глава по ръката, съгласен с предложението. Изведнъж почувствах, че ме е почел някак си. Стоях наведена в тъмното и мислех.
— Трябва ти име — казах му.
Едва ли.
Кимнах мълчаливо, разбрала, че ако реши, че иска да му дам име, ще ми каже. Той много внимателно вдигна лапа и я сложи на коляното ми. Все едно бях дърво, което може да не е достатъчно здраво, за да се покатери по него. Но се покатери и клекна в скута ми. Седях съвсем неподвижно. Той сложи предните си лапи на гърдите ми и след това подуши лицето ми, особено устата. Сметнах, че е неучтиво, но останах неподвижна. След няколко дразнещи мига той легна, сви се на кълбо и замърка. Вероятно заспа.
Първия път, когато срещнах Сенч Звездопад, бях още момче. Посред нощ се събудих от светлина, блеснала в лицето ми, и видях пъпчивото лице на старец с покрит с паяжина сив халат, застанал над леглото ми. В ъгъла на спалнята ми зееше тайна врата, тъмна и плашеща. От рамката висяха паяжини. Всичко това толкова приличаше на кошмар, че известно време само зяпах. Но когато старецът ми заповяда да стана и да го последвам, го направих.
Понякога си мисля за най-значимите срещи в живота си. Първата среща с Искрен. После Бърич. Откриването, че Шутът не е някакъв досаден дворцов смешник, както бях мислил, а има остър ум и е обладан от дълбоката страст да влияе на политиката на замък Бъкип. Има моменти, които променят посоката на живота на човек, и често не осъзнаваме колко значими може да са такива първоначални срещи, докато не минат години.
Записка в дневник
Писарят пристигна, както се очакваше, макар че затрупаният ми със задачи ум не го очакваше точно този ден. Когато един от новонаетите слуги дойде тичешком да ми каже, че е пристигнал изтощен пътник, първият ми импулс беше да го упътя към кухнята за храна и да му пожелая всичко добро по пътя. Едва когато Булен със закъснение добави, че непознатият твърдял, че е новият писар, прекъснах спора между един бояджия и един дърводелец и тръгнах към главния вход.
Фицбдителен ме чакаше. Беше станал по-висок, с мъжествена челюст и широки рамене, но насиненото му лице привлече цялото ми внимание.
И Сенч, и Копривка ми бяха казали, че са го били. Бях очаквал няколко отока и може би насинено око. Като го погледнах обаче, разбрах, че ударите, които е понесъл, вероятно са му разклатили зъби, а може и да са избили няколко. Носът му все още беше подут, имаше и разцепено горе на скулата. Прекалено изправената му стойка намекваше за стегнати от превръзка ребра, а предпазливото му стъпване издаваше болката му. Сенч и Копривка с право се бяха притеснявали за него: зарастването на счупени ребра не се улеснява от друсането на конски гръб. Явно беше избягал от Бъкип вероятно точно навреме. Побоят не беше предупреждение, а опит за покушение над живота му.
Читать дальше