Робин Хоб - Убиецът на Шута

След това бяха стаите на Пчеличка и тук намерих задача, която трябваше да изпълня. Утре трябваше да се престоря на ядосан заради паразити и да настоя постелята ѝ да бъде изгорена и стаята почистена и изтъркана. Това означаваше, че тази нощ трябваше да преместя скъпоценните вещи на Пчеличка и да ги опазя от прекалено щателното прочистване. Имаше свещи да се съберат, и подскачащия ѝ клоун, и пумпала, и други малки вещи, които смятах, че може да са ценни за нея. Взех ги и ги скрих в моята спалня, в сандъка, който се заключваше.

Без никаква друга причина, освен че не можех да спя, слязох до кухнята. Кухните във Върбов лес бяха по-малки и далеч не толкова оживени като в замъка Бъкип, но миризмите на бухнало тесто и супа в големия покрит казан, който леко къкреше в дъното на огнището, ми подействаха утешително. Отвих последния останал от предната седмица хляб и си отрязах резен, после отидох до килера за сирене. Напълних си и глинена халба ейл и седнах. Кухнята беше може би най-топлото помещение във Върбов лес. Голямата камина в ъгъла никога не изстиваше и топлината от пещта в другата стена никога не напускаше напълно помещението. Ядох и пих, и се опитах да си спомня кухните и готвачите, които бях познавал.

След това се предадох. Сгънах ръце на масата, отпуснах главата си на тях и се загледах в огъня. Защо, Шуте? Защо, след всички тези празни години? Защо не дойде лично… В опасност ли беше, както бе намекнала пратеничката? И ако беше, защо не бе изпратил карта с указания как да го намеря? Мислеше ли, че няма да отида да му помогна?

Събудих се от тупане, което вибрираше в черепа ми. Нътмег беше взела огромна топка тесто и я премесваше. Вдигаше единия край, сгъваше тестото и след това го удряше енергично с длани. Поех си дълбоко дъх и се изправих. За миг отново се почувствах като момче, гледащо предутринната дейност в голямата кухня на Бъкип. Но не — бях във Върбов лес и вместо тълпа от работници бяха само шест. Тавия се обърна, както разбъркваше сутрешната каша, погледна ме и повдигна вежда.

— Ейлът малко по-силен ли се оказа, отколкото очаквахте?

— Не можах да заспя. Слязох тук. А после май все пак съм заспал.

Тя кимна и след това почтително, но твърдо ме уведоми:

— Пречите ни.

Кимнах в отговор.

— Ще се преместя. — Станах и потиснах прозявката си. — Толкова хубаво мирише тук — казах и двете ме дариха с усмивките си.

Тавия заговори:

— Още по-добре ще мирише, когато се поднесе на масата. Лейди Шън като че ли беше малко разочарована от недодяланите ни усилия вчера, тъй че казах на помощниците, че днес трябва да блестим. Ако благоволите, сър.

— Да блестите?

— Така, че нашата лейди Моли да се гордее, ако беше сред нас. Време е да вдигнем глави и да сме прилично домакинство отново. Ревъл беше започнал да се гризе от това как са започнали да пропадат нещата. Тъй че всички се радваме да видим, че проявявате повечко интерес към къщата, сър. И е добре да има повече народ тук, да работят и да живеят. Връща се отново животът тук.

Животът. След смъртта на Моли. Кимнах, без да съм сигурен дали съм съгласен с нея, но за да ѝ покажа, че оценявам думите ѝ. В отговор тя ми кимна твърдо, подчертавайки, че е права.

— Една прилична закуска няма да е готова до около час, сър, но мога да ви донеса чай, ако желаете.

— Наистина желая — отвърнах и се оставих да ме разкарат от кухнята. Гърбът ме болеше и главата ме болеше, и все още миришех на пушек. Потърках лицето си и усетих наболата четина. Една от досадите от старанието да съм гладко обръснат за дъщеря ми. Вече трябваше да се грижа всяка сутрин за лицето си. — Тавия! — подвикнах. — Може да изчакаш за чая. Ще звънна, когато съм готов.

Какъвто си бях страхливец, намерих една от кухненските слугини и я пратих да каже на иконома, че съм намерил паразити в леглото на дъщеря ми и съм изгорил постелята ѝ през нощта. Казах ѝ да му предаде да се справи с това както смята за най-добре и забързах към потилните.

Едно от нещата, които най-много ми липсваха от детинството, бяха потилните на Бъкип. Бяха целогодишно удобство, стопляха човек редовно в разгара на зимата и избиваха с потта болестта от тялото по всяко време на годината. Бяха наследство от времето на Бъкип като укрепление, с многобройни стаи и пейки. Имаше отделни кабини за стражите, склонни към буйства и свади след нощно пиене, и няколко за слугите от замъка, и отделни за благородниците.

Мъжките потилни във Върбов лес бледнееха в сравнение с тях. Имаше само едно помещение, не много по-голямо от спалнята ми, с пейки покрай стените. Голямата тухлена пещ беше в единия край на помещението, а облицованият с тухли басейн беше в центъра. Никога не вдигаше гореща пара като потилните в Бъкип, но решителен човек можеше да свърши добра работа с почистването си и тук. Всички във Върбов лес, и големи, и малки, използваха потилните. Тази сутрин вътре беше овчарят Лин с двамата си пораснали синове.