Робин Хоб - Убиецът на Шута

Винаги бях знаела, че баща ми прекарва много време почти всяка вечер с перо и мастило. Винаги бях предполагала, че това трябва да е свързано със сметките на имението, поддържане на бележки за платени заплати и колко овце са остригани, и колко агнета са родени през пролетта, и какъв е бил добивът на грозде. И наистина, когато по-късно огледах официалния му кабинет, точно това намерих в хартиите му. Но тук, в частния му кабинет, написаното от него беше съвсем различно. Сигурна бях, че никога не е мислил да го сподели с друг.

Майка ми беше практична читателка, отдадена само на разгадаването на текстове, които имаха някаква полза за нея. Беше се ограмотила късно в живота си и макар и да беше усъвършенствала буквите, те така и не бяха станали нейни добри приятели. Тъй че несъмнено татко ми не беше допускал, че тя ще рови в писанията му. Повечето от слугите бяха неграмотни, освен Ревъл; баща ми не беше наел писар, който да поддържа сметките или да пише кореспонденцията му — предпочиташе да прави това сам. А в личния му кабинет слугите изобщо не влизаха. Татко ми го държеше разхвърлян до степен, която смяташе за поносима, и никой друг не стъпваше вътре.

Освен мен.

И тъй, личните му писания бяха скрити наяве. Не взех много, само една шепа, и то от най-прашните рафтове. Върнах онези, които бях взела случайно, на мястото им и след това се изпарих с нов запас обаятелно четиво. Започнах да правя това като ежедневно упражнение: четях, връщах и крадях още. Отворих прозорец към живота на баща ми, в който иначе никога нямаше да съм надзърнала.

Усетих, че съм подхванала разказа му от средата, защото най-ранните му дневници бяха размишления около идването във Върбов лес и настаняването му тук с мама. Описваше как се е представил като съпруга на лейди Моли, човек от простолюдието и нищо повече от управител на имението на лейди Копривка. Обясняваше защо са избрали да живеят толкова просто: все още се криеше от всеки, който можеше да подозира, че Фицрицарин Пророка не е умрял в тъмницата на принц Славен, а се е вдигнал от гроба и е станал Том Беджърлок. Това беше история, която сглобих от късчета от написаното. Подозирах, че някъде, може би в замъка Бъкип, има пълно описание на онази част от живота му. Копнеех да науча защо е бил осъден на смърт и как е оцелял, и хиляди други неща за него. Открих, пак от късчета, че Копривка наистина ми е пълна сестра. Това беше разкритие. Бързо разбрах, че баща ми не е мъжът, който си мислех, че е. Лъжите и измамите го загръщаха и покриваха на толкова много пластове, че това събуди страх у мен. Откритието, че всичко, което смятах, че знам за двамата си родители, се основава на лъжи и преднамерени заблуди, ме потресе.

Ако той беше Фицрицарин Пророка, първороден син на крал, който бе абдикирал от трона, тогава коя бях аз? Принцеса Пчеличка? Или просто Пчеличка Беджърлок, дъщеря на пастрока на лейди Копривка? Късчета от подслушани разговори между родителите ми, мисли, спохождали майка ми, докато беше бременна с мен, коментари от Копривка, всичко започна да се подрежда и да добива удивителен смисъл.

Тъкмо се бях прибрала в спалнята си на третия ден от откритието си за татко ми. Бях напуснала малката си бърлога през входа в килера, промъкнала се бях нагоре по стълбището и се върнах в безопасната си стая. Дръзнала бях да взема един от документите на баща ми. Беше отбелязал отгоре, че е ново копие на стар ръкопис. Беше озаглавен „Обучение на потенциални ученици в Умението в контрол на ума“. Напоследък беше имал доста странен материал на писалището си. Имаше препис на текста на песен, наречена „Котерия кръстосан огън“. И ръкопис за гъби с красиво нарисувани илюстрации. Опитвах се да прочета онова за контрола на ума, когато чух почукването на татко ми на вратата. Хвърлих се на леглото си, бутнах листа под възглавницата и припряно се напъхах под завивките. Когато той отвори вратата, бавно се обърнах към него все едно ме е събудил от сън.

— Съжалявам, скъпа. Знам, че е късно. — Въздъхна и после излъга: — Съжалявам, че имах толкова малко време за теб през последните няколко дни. Много имаше да се свърши, за да се подготвим за братовчедката ни, а това ме накара да си дам сметка колко бях изостанал с поддръжката на къщата. Но утре е денят, в който Шън ще пристигне. Тъй че исках да поговоря с теб тази вечер, да видя дали имаш някакви въпроси.

Огледах за миг лицето му на мигащата светлина от огъня в камината. Осмелих се и заговорих:

— Всъщност имам. Чудех се какво от съня ми толкова много те ядоса.