Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Не знаех, че имам братовчедка.

Той си пое дъх.

— Фамилията ми е отдалечена, но все пак винаги при нужда си спомнят, че кръвта е по-гъста от водата. Тъй че Шън ще дойде да ни помага, поне за известно време.

— Шън?

— Казва се Шън Звездопад.

— Майка ѝ не я ли е харесвала? — попитах и чух как Майлд се изкикоти сподавено.

Баща ми изправи рамене и си наля чай.

— Всъщност, да. Тъй че, когато дойде, за да сме учтиви, няма да я питаме за името ѝ, нито за дома ѝ. Мисля, че за нея ще е също толкова голямо облекчение да дойде при нас, колкото ние ще сме благодарни да разполагаме с нея. В началото може би ще се чувства неловко и ще е уморена от пътуването. Тъй че няма да очакваме твърде много от нея в началото, нали?

— Щом казваш. — Объркването ми стана още по-голямо. Нещо тук не беше наред, а не можех да го напипам. Лъжеше ли ме татко ми? Наблюдавах лицето му, докато отпиваше от чая си, и не можех да реша. Понечих да го попитам и преглътнах въпроса. Не биваше да го карам да признае, че лъже пред Тавия, Майлд и готвачката. Щях да го попитам по-късно. Вместо това казах: — Имах специален сън снощи. Ще ми трябва перо, мастило и хартия да го запиша.

— О, нима? — попита той снизходително. Усмихна ми се, но всъщност усети как Майлд и Тавия се спогледаха стъписано. Откриваха твърде много неща за мен и твърде бързо, но усетих, че ми е все едно. Може би животът ми щеше да стане по-лесен, ако престанеха да мислят, че съм малоумна.

— Да. — Казах го твърдо. Беше го подхвърлил все едно, че е това бе някаква внезапна моя приумица, а не нещо важно. Не схващаше ли какво означава „специален сън“? Реших да му го обясня.

— Сънят ме споходи целият обрамчен в черно и златно. Цветовете на съня бяха много ярки и всичко в него изглеждаше много голямо, тъй че и най-малките подробности не можеше да се пренебрегнат. Започна в градината на мама. Лавандуловите лехи бяха натежали от пчели и сладкото им ухание бе надвиснало във въздуха. Аз бях там. После видях дългата алея за впрягове, която води към къщата. Четири вълка идваха по алеята, тътреха се два по два. Бял, сив и два рижи. Но не бяха вълци. — Помълчах за миг и се помъчих да намеря име за съществата, които бях видяла само насън. — Не бяха красиви като вълци, нито имаха достойнството на вълци. Прокрадваха се напред със смъкнати задници и проскубаните им опашки метяха земята. Ушите им бяха кръгли, червените им усти отворени и от тях капеха лиги. Бяха зли… не. Бяха слуги на злото. И идваха да нападнат онзи, който служи на доброто.

Усмивката на татко ми беше станала озадачена.

— Доста подробен сън — рече той.

Обърнах се към Тавия.

— Мисля, че беконът гори — казах ѝ и тя се сепна все едно я бях боцнала с игла. Обърна се към тигана, където цвърчащите резенчета бяха започнали да пушат, и го дръпна от огъня.

— Вярно — промърмори тя и се залиса с него.

Обърнах се отново към баща ми, изядох две хапки от филийката си и отпих от млякото, преди да заговоря:

— Казах ти, че е специален сън. Продължава още и още, и мой дълг е да запиша всичко и да го съхраня.

Усмивката на лицето му бе започнала да гасне.

— Защо?

Свих рамене.

— Просто се очаква от мен. Има още много. След като фалшивите вълци подминават, намирам на земята крило на пеперуда. Вдигам го, но докато го правя, крилото става по-голямо и още по-голямо, а под него има един бледен мъж, бял като тебешир и студен като риба. Мисля, че е мъртъв, но после той си отваря очите. Нямат никакъв цвят. Не говори с устата си, а отваря дланта си, за да приказва. Умира с рубини, падащи от очите му…

Баща ми остави чашата си на ръба на чинийката. Тя се наклони и чашата се разсипа, затъркаля се по масата и остави вадичка чай.

— Проклятие! — извика той със странен за мене глас и внезапно се изправи, като едва не преобърна пейката.

— О, сър, нищо няма, ей сега ще почистя — възкликна Тавия и притича с парцал в ръка.

Татко ми се беше отдръпнал от масата и тръскаше горещия чай от ръката си. Изядох последната хапка от препечения си хляб и масло. От сънуването бях много гладна.

— Ще има ли скоро бекон? — попитах.

Майлд донесе блюдото на масата. Беконът беше само леко прегорял и тъй като винаги съм го обичала хрупкав, нямах нищо против.

— Трябва да изляза за малко навън — каза татко ми. Беше отишъл до вратата, отвори я и се вторачи в калния кухненски двор. Вдишваше дълбоко мразовития въздух и охлаждаше и кухнята.

— Сър, тестото няма да се надигне! — възрази Тавия към отворената врата.