Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

— О, богове! — усмихна се немощно Локи. — Не може ли поне една тайна да имам?

— Ти знаеш моето.

— Да, но ти и без това само него си имаш.

— Не е честно така.

— Ох, добре де — кандиса Локи. — Ела тука.

Препъвайки се, Джийн дойде до купчината сандъци, върху която лежеше Локи, и се наведе към него. Локи прошепна на ухото му пет срички и Джийн се опули.

— Знаеш ли — рече той, — аз самият бих предпочел Локи пред това!

— На мен ли го казваш! — възкликна Локи.

Галеонът отплава на юг и ги остави зад себе си бурните ветрове, а последните проблясъци на Измамната светлина помръкнаха подире им. Светлините гаснеха в мрака, а после изчезнаха завинаги и само дъждът се лееше като стена над морето.

Буца невероятен късмет падна от небето и ме трясна по главата, когато този роман бе избран за публикуване. Дължа много благодарности на Саймън Спантън, Джилиан Редфиърн, Кристина Куявинска, Хана Уитейкър и Сюзан Хауи от „Орион букс“, да не споменавам за Ан Гроел от „Бантам“ и, разбира се, Деана Хоук.

Цяло село си трябва, за да подхранва егото на дебютант в литературата (или да го озаптява при нужда). Не бих могъл да искам по-щедри и търпеливи поддръжници от моите родители Джил и Том Линч, нито нещо щеше да е същото без енергичния екип от мъдреци поганци от интернет: Гейб Шуинар, Матю Уудринг Стоувър, Кейдж Бейкър, Боб Урел, Самър Брукс, М. Лин Букър, Крис Билет, Габриел Меса, Алекс Бърман, Клъки, Нейт Блуменфелд, Иля Попов, Ариел и всички останали, включително читателите и участниците в ролевата игра „Дела, не думи“.

Също благодаря на близките и далечните приятели — Джейсън Маккрей, Дарън Уайъленд, Клио Макадамс, Джейсън Стивънс, Пег Кер, Филип Шил, Брадфорд Уокър, Дж. X. Франк, Джейсън Сартин, Абра Стафин-Вибе, Сами и Луис, Майк и Беки, Бриджет и Джо, Ани и Джосая, Ерик и Аман, Майк и Лора, Пол, Ейдриън, Бен и Джени Роуз, Аарон, Джеси, Крие и Рен, Анди Нелсън и последна поред, но не и по значение — Роуз Милър, която още не е достатъчно пораснала, че да се юрне с нас, но ние въпреки това я вземаме.

Ню Ричмънд, Уисконсин,

16 септември 2005