Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

— Но... — възкликна дон Лоренцо. — Защо Лукас така настояваше да потопим кораба? Само от чиста злоба ли? Щом той не може да го има, никой не трябва да го има?

— Името му е Калас, скъпи ми Лоренцо, Таврин Калас.

— Както и да е, мила — рече Лоренцо. — Четирийсет и пет хиляди крони плюс всички богатства на Барсави. Това са ужасно много пари, че да ги жертваш и никой никога да не може да им тури ръка.

— Да — обади се доня Ворченца. — И той ни каза защо го прави, докато беше с нас! По дяволите, каква глупачка съм!

— Боя се. — обади се доня София — ... че говоря от името на всички ни, когато ви кажа, че нищо не разбирам.

— Тръна каза, че той е жрец на Тринайсетия — обясни тя. — Ереста на Безименния Тринайсети, Уродливия страж, богът на крадците и злодеите. „В името на благоприличието “ — каза той. „В името на благоприличието“. Каза го нарочно.

И тя пак избухна в смях и захапа кокалчетата на ръцете си, за да се успокои.

— О, богове. Анатолиус убил трима негови приятели. Не разбирате ли? Никаква опасност не ни е застрашавала от този кораб. Той не го потопи, за да спаси Камор. Това е било смъртна жертва, Стефан, смъртна жертва.

Рейнарт се плясна по челото. От него потече вода.

— Да — потвърди доня Ворченца. — Смъртна жертва. И аз го потопих заради него под шейсет клафтера бъкаща от акули вода като стой, та гледай.

— Значи. — рече дон Лоренцо — . всичките ни пари са под триста и шейсет стъпки вода на дъното на Старото пристанище?

— Боя се, че да — отвърна доня Ворченца.

— И. какво ще правим сега?

Доня Ворченца въздъхна и се замисли.

— Първо — заговори най-сетне тя, щом отново погледна семейство Салвара, — цялата истина за тази афера ще бъде обявена за държавна тайна на Херцогство Камор. Задължавам всички ви да мълчите за случилото се. Тръна на Камор е мит; парите, които се твърди, че е откраднал, никога не са съществували; Паякът на Херцога никога не се е интересувал официално от този случай.

— Но... — възкликна, доня София. — Те казаха на Лоренцо, че точно така Тръна гарантира собственото си оставане в тайна — когато се промъкнаха в къщата ни, облечени като Полунощни!

— Да — потвърди съпругът и. — Един от фалшивите Полунощни специално подчерта, че Тръна разчита на срама на своите жертви, за да запазят кражбите в тайна от другите потенциални жертви, и не мисля, че това беше лъжа.

— Сигурна съм, че не е — потвърди доня Ворченца. — Но въпреки всичко точно така ще направим. С времето ще проумеете, че в положение като нашето не можем да си позволим да се показваме слаби заради едната чест. Херцог Никованте ме е натоварил с опазването на неговата сигурност, не на неговата съвест.

Семейство Салвара я гледаха и не казваха нищо.

— Хайде де, не гледайте толкова мрачно — рече тя. — Истинското ви наказание, задето сте се забъркали в тази каша, още не е и започнало! Елате в Кехлибарено стъкло заедно с мен да поговорим за наказанието ви.

— Нашето наказание ли, доня Ворченца? — разгорещи се Лоренцо. — Нашето наказание възлиза на близо седемнайсет хиляди крони! Не сме ли достатъчно наказани?

— Ни най-малко — отвърна доня Ворченца. — Реших кой ще наследи титлата графиня Кехлибарено стъкло, когато ми дойде времето да я преотстъпя. — Тя замълча само за миг, а после продължи: — По-скоро е редно да кажа граф и графиня Кехлибарено стъкло.

— Какво?! — писна София като осемгодишно момиченце, крайно пискливо осемгодишно момиченце, свикнало да пищи като разпрано.

— Това не е благословия — рече доня Ворченца. — Титлата си върви със занаята.

— Не може да говорите сериозно — рече дон Лоренцо. — В Алчегранте има две дузини фамилии, по-високи и по ранг, и по почести от нас. Херцогът никога не би ни предпочел пред тях, за да ни връчи титлата.

— Вярвам, че познавам Никованте малко по-добре от вас, младежо — отвърна доня Ворченца. — Освен това съм убедена, че аз определям наследниците.

— Но. занаятът? — попита доня Салвара. — Не може да имате предвид.

— Разбира се, че точно това имам предвид, София. Аз няма да съм вечно жива. Всеки път, когато нещо подобно на тази афера ми тупне в скута, изведнъж се сещам, че и не искам да живея вечно. Нека някой друг да играе Паяка — толкова години успявахме да подведем всички да си мислят, че службата се държи от мъж. Хайде да продължим да ги подвеждаме и да я връчим на двама души.

Тя хвана Рейнарт подръка и му позволи да я поведе към каретата.

— Ще имате и Стефан — той ще ви помага и ще придвижва вашите дела. Ще ви служи за свръзка между вас и Полунощните. И двамата имате що-годе податливи умове. Само още няколко годинки и съм убедена, че ще мога да ви докарам до някакво подобие на изискваната от мен форма.