Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

Съскайки от ярост, Сивия крал успя да се изтръгне донякъде от хватката на Локи и да извади другата си кама. Щом изтръгна лявата си ръка от десницата му, Ламора пусна от ръкава един златен тайрин в дланта си. С отчаяно завъртане на китката той метна монетата по стената зад Сивия крал и тя шумно издрънча.

— Ето го, копелдако! — кресна той и оплиска с кръв ризата на Краля. — Джийн! Помогни ми!

И Сивия крал се завъртя, като помъкна и Локи със себе си. Завъртя се от страх пред Джийн Танен и чак тогава осъзна, че Локи сигурно лъже. Завъртя се тъкмо за онази част от секундата, за която Локи се молеше на всеки бог, който би чул молитвата му; завъртя се за част от секундата, която струваше целия живот на Локи.

Завъртя се, колкото Локи Ламора да го обгърне с дясната си ръка през кръста, да извади камата от ножницата и да я забие с последен болезнен и тържествуващ крясък в гърба на Сивия крал, вдясно от гръбнака му.

Гърбът на Сивия крал се изви, устата му се отвори, задъхана в ледения унес на шока. С две ръце той блъсна главата на Локи, все едно ако отблъснеше по-дребния мъж от себе си, можеше да изцери своята рана, но Локи се държеше здраво и с невъзможно спокоен глас прошепна:

— Кало Санца. Мой брат и приятел.

Сивия крал се прегъна и Локи извади камата от гърба му точно преди той да се строполи на пода. Хвърли се върху него, издигна отново камата и я заби в средата на гърдите на Сивия крал, точно под ребрата. Шурна кръв, а Краля размаха ръце и крака като бръмбар, забоден с карфица в колекционерска кутия. Заби ножа още по-дълбоко, а гласът му се издигна:

— Галдо Санца, мой брат и приятел!

С последно конвулсивно усилие Сивия крал изплю топла ръждивочервена кръв в лицето на Локи и посегна към камата, забодена в гърдите си. В отговор Локи го притисна с безполезната си лява половина и отблъсна ръцете му Като хлипаше, той извади камата от гърдите на Краля, издигна я с дивашки разтрепераната си дясна ръка и я заби в гърлото му Кълцаше гръкляна му, докато почти му отсече главата, а по палубата потекоха реки от кръв. Сивия крал потръпна за последен път и издъхна, втренчил облещените си белезникави очи в Локи.

— Дървеницата — прошепна Локи. — Истинското му име беше Бертилион Гадек. Мой чирак. Мой брат. И мой приятел.

Силите го напуснаха и той се свлече върху трупа на Сивия крал.

— Мой приятел.

Но мъжът под него не каза нищо и Локи рязко осъзна, че нищо не бие в гърдите под неговите уши, че сърцето, което би трябвало да тупти до бузата му, е спряло, и се разплака — продължителни диви ридания, които разтърсваха цялото му тяло и изтегляха нови нишки от агония от изтормозените му нерви и мускули. Полудял от мъка и тържество, от червената мъгла на болката и от още стотици чувства, които не можеше да назове, той лежеше върху трупа на най-големия си враг и ревеше като бебе, размивайки със солена вода топлата кръв, с която бе изцапано тялото на Сивия крал.

Лежеше и трепереше на светлината на червените лампи в притихналата зала, сам със своя триумф, неспособен да помръдне, а кръвта му изтичаше.

Джийн го намери там само една-две минути по-късно. Здравенякът преобърна Локи и го издърпа от трупа. Приятелят му, почти в безсъзнание, нададе истински вой.

— О, богове! — извика Джийн. — О, богове, шибан идиот такъв, шибано нещастно копеле! — Той притисна с длани гърдите и врата на Локи, все едно можеше просто така да накара кръвта да се върне в тялото му. — Защо не можа да изчакаш? Защо не ме изчака?

Локи го гледаше като пиян, а устата му представляваше едно малко загрижено „О“.

— Джийн... — прошепна той прегракнало. — Ти... си тичал. Не беше... в състояние да се биеш. Сивия крал. така умее да предразполага. Не можах да му откажа.

Джийн се разкиска пряко волята си.

— Проклет да си, Локи Ламора! Изпратих му вест. Мислех си, че тя ще го позадържи тук.

— Благословена да е душата ти. Обаче. аз го докопах. Докопах го и изгорих кораба му.

— Значи така стана — рече кротко Джийн. — Видях. Гледах пожара от другата страна на Дървените отпадъци. Видях те как се качваш на Плаващия гроб, все едно е твоя собственост, и веднага тръгнах за насам. Но ти дори нямаше нужда от мен.

— О, не. — Локи преглътна и се намръщи, щом усети вкуса на собствената си кръв. — Отлично се възползвах от. репутацията ти.

Джийн не каза нищо и самотната светлина в очите му накара Локи да потръпне от студ.

— Значи това е отмъщение — смънка той.

— Да — потвърди Джийн.