Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

— Най-сетне опряхме до нещо, от което не можеш да се измъкнеш с преструвки, мастер Ламора. — Сивия крал изтръска кръвта на Локи от върха на рапирата си и я наблюдаваше как плисна върху дървената палуба в дъга. — Сбогом.

И отново се размърда и на виненочервената светлина на алхимичните глобуси цялото острие на рапирата му, от основата до върха, беше яркочервено.

— Аза Гуила — прошепна Локи. — Отмъсти справедливо за смъртта на приятелите ми. Дай ми кръв за смъртта на братята ми!

Гласът му премина в крясък и той нападна, не улучи и отново нападна, влагайки във всеки удар цялата си отчаяна омраза и страх — нападаше с рапирата по-бързо отвсякога през живота си, ала Сивия крал все така пресрещаше и отблъскваше всеки негов удар, все така успяваше да избегне острието му, все едно се биеше с дете.

— Явно последната разлика между нас, мастер Ламора — изрече Сивия крал между ударите, — е, че аз знаех какво правя, когато останах да ви посрещна тук за последен път.

— Не! — задъха се Локи. — Разликата между нас е, че аз ще успея да си отмъстя!

Студена болка избухна в лявото му рамо и той с ужас се вторачи в рапирата на Сивия крал, забита почти цяла педя в плътта му точно над сърцето. Кралят я завъртя диво и одраска костта, когато я извади. Болката повали Локи на колене и той инстинктивно замахна с безполезната си лява ръка, за да запази равновесие.

Но и тук инстинктът го подведе. Ръката му се удари в твърдата палуба с дланта нагоре, сгърчена странно под тежестта на рамото, и с ужасно изпукване лявата му китка се счупи. Толкова се слиса, че дори не изпищя. Част от секундата по-късно Сивия крал яростно го изрита в главата и светът се превърна в калейдоскоп от агония, претъркалящ се отново и отново, а очите му се напълниха с парещи сълзи. Рапирата на Рейнарт издрънча на дъските.

Локи усещаше как дървото се притисна в гърба му. Усещаше кръвта и солта, която замъгляваше зрението му. Усещаше ярките и горещи кръгове на болката, които излизаха от счупената му китка, и мократа агония на дупката в раменната му става. Но най-силно усещаше собствения си срам, ужаса от провала и огромната тежест на тримата мъртви приятели, останали неотмъстени, които не можеха да намерят покой, защото Локи Ламора бе загубил.

Той вдиша шумно и дълбоко и разпали нови искри на болка по целите си гърди и гръб, но сега всичко беше една болка, едно-единствено червено чувство, което го повдигна от земята. С рев, в който нямаше и капка разум, той сви колене, скочи на крака и посегна да прихване Сивия крал през кръста.

Убийственият удар, устремен към сърцето на Локи, улучи лявата му ръка. Движена от яростта на Сивия крал до последната и капка, рапирата проби ръката му над лакътя и се подаде от другата страна. Полудял от болка, той замахна напред и нагоре, а Краля се мъчеше да се изскубне от хватката му. Острите ръбове режеха ужасно плътта на Локи, но сабята си стоеше забита там и кълцаше мускулите му, докато двамата се бореха.

Камата на Сивия крал изникна пред очите му и животинският инстинкт го подтикна да използва единственото оръжие, с което разполагаше. Зъбите му се забиха в трите пръста на ръката, стиснала дръжката. Той усети вкуса на кръвта и твърдата кост под тях. Сивия крал нададе вик, а камата падна и се удари в лявото рамо на Локи, преди да издрънчи на палубата. Краля изтръгна ръката си и Локи го заплю със собствената му кръв и кожа.

— Предай се! — кресна Сивия крал и го удари по темето, а после по носа. Със здравата си десница Локи потърси другата кама на Краля, затъкната в пояса му. Краля отблъсна ръката му със смях.

— Не можеш да спечелиш! Не можеш да спечелиш, Ламора! — С всеки крясък Сивия крал сипеше удари върху Локи, който се беше вкопчил отчаяно за него, както удавник се вкопчва за плаваща греда. Краля се разсмя диво, докато удряше Ламора по черепа, по ушите, по челото и по раменете, дори навря юмрука си в кървящата рана. — Не... можеш... да ме победиш!

— Няма нужда да те побеждавам — прошепна Локи, диво ухилен срещу Сивия крал, с лице, оцапано от кръв и сълзи, счупен нос и напукани устни. Всичко пред очите му се размазваше, а по краищата настъпваше мрак. — Няма нужда да те побеждавам, копелдако. Само трябва да те задържа тук. докато дойде Джийн.

При тези думи Сивия крал бе обхванат от истинско отчаяние, ударите му се посипаха като дъжд, но Локи дори не ги забелязваше и се смееше с влажния, ревящ смях на пълната лудост.

— Само трябва да те задържа тук. докато дойде. Джийн!