Скот Линч - Червени морета под червени небета

— Първи ходове — обяви крупието и рязко го върна към играта.

— Карта — поиска Джийн и мъжът приплъзна една карта към него. Джийн я погледна, кимна и бутна още един дървен жетон към средата на масата. — Вдигам залога.

— Вдигам двойно — обяви мадам Дюрена и побутна напред два жетона от големичката си купчина. — Разкриване на партньора. — Тя показа две карти от своята ръка на мадам Корвальор, която не успя да сдържи усмивката си.

— Карта — поиска Локи. Крупието я плъзна към него и той приповдигна крайчеца й едва-едва, колкото да я види каква е. Двойка бокали, която при това положение струваше точно едно мокро лайно от болно куче. Насили се да се усмихне.

— Вдигам залога — обяви той и приплъзна напред два жетона. — Чувствам се благословен.

Всички погледи се извърнаха в очакване към мадам Корвальор, която си взе шоколадова череша от все по-намаляващия си запас, пъхна я в уста и припряно облиза пръсти.

— Охо! — възкликна тя, втренчена в картите си, като леко барабанеше с лепкавите пръсти на едната си ръка по масата. — Ох… ох… ох… Мара… ама че странно…

И мадам Корвальор клюмна напред и заби чело в грамадната купчина дървени жетони на масата. Картите й се разхвърчаха, обърнаха се и тя непохватно се опита да ги прикрие, като ги захлупваше с ръце.

— Измила — повика я мадам Дюрена с нотка на напрежение в гласа. — Измила! — Тя се пресегна, хвана партньорката си за мощните рамене и я разтърси.

— ’Змила — потвърди със сънено ломотене мадам Корвальор, зяпна и остатъци от шоколад и череши потекоха от устата й върху жетоните й на стойност пет солария. — Ммммммилллаааааа. Мнооо… стран… странно…

— На ход е мадам Корвальор. — Крупието не успя да скрие изненадата в гласа си. — Мадам Корвальор трябва да обяви залога си.

— Измила! Съсредоточи се! — прошепна настоятелно мадам Дюрена.

— Има… карти… — смънка мадам Корвальор. — Внимавай, Мара… Колкооо… много… карти. На масата.

А после додаде:

— Блембли… на… фла… га.

И рухна в несвяст.

— Последно наказание — обяви крупието след малко, придърпа с камшика всичките жетони на мадам Дюрена и бързо ги преброи. Локи и Джийн щяха да вземат всичко на масата. Надвисналата над тях заплаха от загуба на хиляда солария току-що се бе превърнала в равностойна печалба. Локи въздъхна облекчено.

Крупието огледа мадам Корвальор, която ползваше жетоните си за възглавница, и се прокашля в шепа.

— Господа — рече той. — Заведението ще… хм, ще предостави нови жетони на стойността на тези… които все още са в употреба.

— Разбира се. — Джийн потупа леко малката планина от жетони на Дюрена, внезапно струпали се пред него. Локи чуваше възклицанията на смайване, ужас и почуда сред тълпата отзад. Неколцина по-щедри наблюдатели предизвикаха слаба вълна от ръкопляскания, но тя бързо утихна. Беше им малко неудобно и не се радваха кой знае колко да видят една благородна дама като мадам Корвальор пияна заляна от някакви си шест питиета.

— Хммм. — Мадам Дюрена загаси пурата си в златния пепелник и стана. Тя приглади зрелищно жакета си от черно брокатено кадифе, украсено с платинени копчета и среброткан плат, който струваше горе-долу колкото всичките й залози за вечерта. — Мастер Коста, мастер Де Фера, явно трябва да признаем, че сте по-добрата двойка.

— Но със сигурност не и по-добрите играчи. — Локи успя да пусне усмивка на змиеукротител и да събере разпилените остатъци от остроумието си. — Без малко да ни… ъъ… натряскате.

— Целият свят се тресе около мен — заяви Джийн, чиито ръце бяха стабилни като ръцете на бижутер. — И сега, и по време на цялата игра.

— Господа, признателна съм ви за насърчителната компания — заяви мадам Дюрена с тон, от който явно личеше, че няма нищо подобно. — Още една игра по-нататък през седмицата може би? Вие несъмнено сте длъжни да ни дадеше шанс за реванш. Честта ви задължава.

— Нищо не би ни доставило по-голямо задоволство — отвърна Джийн, а Локи го подкрепи с въодушевено кимане, от което болки стегнаха в обръч съдържанието на черепната му кутия. Мадам Дюрена протегна студено ръка и позволи на двамата да целунат въздуха над дланта й. След това, сякаш оказваха почит на особено раздразнителна змия, четирима служители на Рекин дойдоха да преместят хъркащата мадам Корвальор на някое по-пристойно място.

— Богове, сигурно е много досадно да ни гледат вечер след вечер как се мъчим да съборим другия под масата от пиене — рече Джийн и подхвърли на крупието жетон от пет солария (беше обичайно да им се оставят малки бакшиши).