Скот Линч - Червени морета под червени небета

— Дамите показват поредица от шпилове и поредица от саби, увенчани със знака на слънцето — обяви крупието. — Господата показват поредица от бокали и смесена ръка с петица бокали. Петата ръка печелят дамите.

Локи прехапа бузата си отвътре, когато вълна от ръкопляскания се разля из топлия въздух на стаята. Дамите досега бяха спечелили четири от пет ръце, а тълпата почти не благоволи да забележи единствената победа на Локи и Джийн.

— По дяволите! — възкликна Джийн уж изненадано, но достатъчно убедително.

Локи се обърна към противницата си отдясно. Маракоза Дюрена беше стройна тъмнокожа жена, наближаваща четирийсетте, с гъста коса с цвят на маслени сажди и няколко видими белега по шията и ръцете. В десницата си държеше тънка черна пура, увита със златен конец, а на лицето й бе изписана непроницаема усмивка на равнодушно доволство. Играта очевидно не изискваше върховни усилия от нейна страна.

Крупието се пресегна и премести към дамите със своя камшик с дълга дръжка малката купчинка дървени жетони, загубени от Локи и Джийн. После със същия камшик върна всички карти в ръцете си. На играчите беше строго забранено да докосват картите, след като крупието ги е поканило да ги разкрият.

— Е, мадам Дюрена — каза Локи. — Поздравявам ви за все по-заздравяващото се състояние на вашите финанси. Вашата кесия като че е единственото нещо, което расте по-бързо от моя неминуем махмурлук. — Локи прекара жетон по пръстите на едната си ръка. Стойността на малкото дървено кръгче беше пет солария — грубо казано, осеммесечната заплата на обикновен трудещ се.

— Моите съболезнования за особено несполучливата поредица от карти, господин Коста. — Мадам Дюрена дръпна продължително от пурата си, а после бавно издиша струя дим, която увисна във въздуха между Локи и Джийн на косъм от пряката обида. Локи бе забелязал, че тя използва дима от пурата като своя strat peti, своя „игричка“ — привидно любезна превземка, предназначена да разсейва или да дразни противниците на игралната маса и да ги вкарва в грешки. Джийн възнамеряваше да използва собствените си пури за същата цел, но Дюрена имаше по-добър прицел.

— Никоя поредица от карти не би могла да се смята за действително несполучлива в присъствието на такава прекрасна двойка противници — рече Локи.

— Способна съм да изпитам почти възхищение към мъж, който остава толкова явно нечестен, докато изцеждат всичкото му сребро — отбеляза партньорката на Дюрена, седнала от дясната й страна, между нея и крупието.

Измила Корвальор беше едра почти колкото Джийн, яка и пищна, изумително закръглена по всички места, където една жена би могла да бъде закръглена. Тя бе неоспоримо привлекателна, но в очите й блестеше остър и презрителен ум. Локи долавяше в нея сдържана заядливост, сродна на тази у уличните скандалджии — изострена жажда за трудна надпревара. Корвальор непрекъснато похапваше оваляни в шоколадов прах череши от една сребърна купа и всеки път облизваше шумно пръстите си. Нейната strat peti, разбира се.

Тази жена бе точно създадена за Въртележката на късмета, помисли си Локи. Ум, необходим за разиграването на картите, и тяло, способно да издържи уникалното наказание, което се полагаше в играта за изгубена ръка.

— Наказание — обяви крупието и задейства от своя подиум механизма, който завърташе въртележката. Това приспособление в средата на масата представляваше няколко кръгли пиринчени рамки, върху които, ред по ред, бяха подредени малки стъкленици, всяка от тях — със сребърно капаче. Те се завъртаха, огрени от меката светлина на фенерите в салона за игри, докато не се превърнеха в непрекъснати сребърни линии вътре в месинга, а после, сред звънтенето на механизмите под масата и тракането на съдинките от дебело стъкло, които се чукаха една в друга, въртележката изплю две стъкленички. Те се търкулнаха към Локи и Джийн и издрънчаха, щом се чукнаха в леко приповдигнатия край на масата.

Въртележката на късмета беше игра за две двойки — скъпа игра, защото точният механизъм на въртележката бе твърде скъп. След всяка ръка на загубилата двойка се падаха две произволно избрани стъкленички от огромния запас от бутилчици на въртележката. Те съдържаха алкохол, смесен със сладки масла и плодов сок, който да прикрие силата на всяка напитка. Картите бяха само един от елементите на играта. Играчите трябваше и да успяват да се съсредоточат въпреки все по-силното въздействие на дяволските стъкленички. Играта можеше да завърши само по един-единствен начин — ако някой играч се напиеше дотолкова, че да не може да я продължи.