Скот Линч: Червени морета под червени небета

На теория в тази игра беше невъзможно да се мами. Кулата на греха поддържаше механизма и приготвяше стъкленичките. Запечатваха малките сребърни капачки с восъчни печати. На играчите не се позволяваше да докосват нито въртележката, нито стъклениците на друг играч под страх от незабавно наказание. Дори шоколадовите бонбони и пурите, които играчите употребяваха, трябваше да бъдат осигурени от дома. Локи и Джийн дори имаха възможност да лишат мадам Корвальор от лукса да похапва бонбони, но това по няколко причини щеше да се окаже лоша идея.

— Е — каза Джийн, след като разпечата малката си доза пиячка. — За явните загубеняци, предполагам.

— Само да знаехме откъде да намерим такива — откликна Локи и двамата гаврътнаха едновременно шишенцата. Локи усети как топла струя с вкус на слива се стича в гърлото му — питието беше от силните. Той въздъхна и остави празната стъкленица пред себе си. Четири стъкленички на една — а това, че съсредоточаването му започваше да се размива по краищата, означаваше, че изпитото започва да му въздейства.

Щом крупието нареди и разбърка картите за следващата ръка, мадам Дюрена отново дръпна продължително и доволно от пурата си и тръсна пепелта в гърненце от чисто злато, поставено на постамент до десницата й. Тя издуха две лениви струи дим през носа си и се вторачи във въртележката иззад техния сив воал. Дюрена беше роден хищник, дебнещ в засада, помисли си Локи — винаги се чувстваше удобно зад някакво прикритие. Според неговите сведения тя съвсем наскоро бе заживяла живота на градски търговец наблюдател. Предишната й професия беше командир на банда пирати, които обръщаха и потопяваха поробителските кораби на Джерем в открито море. Дюрена не се беше сдобила с тези белези, докато си пие чая в нечий салон.

Бедата щеше да е твърде голяма, ако жена като нея разбереше, че Локи и Джийн разчитат на „дискретно неортодоксални методи“ (както ги наричаше Локи), за да спечелят играта — по дяволите, беше за предпочитане просто да загубят по старомодния начин или крупиетата в Кулата на греха да ги хванат, че мамят. Те поне идеха да ги екзекутират бързо и сръчно — имаха да въртят твърде посещавано заведение.

— Задръж картите — нареди мадам Корвальор на крупието и прекъсна размислите на Локи. — Мара, господата на няколко пъти нямаха късмет с ръцете. Дали да не им позволим да си починат?

Локи мигом се оживи, но успя да го прикрие. Във Въртележката на късмета водещата двойка можеше да предложи ни противниците си кратка почивка в играта, но тази любезност рядко бе по-продължителна по очевидната причина, че отпускаше на губещите ценно време, за да се отърсят от въздействието на питиетата. Дали Корвальор не се опитваше да прикрие някаква своя тревога?

— Господата действително бяха принудени да положат неимоверни усилия заради нас — да броят всички тези жетони и да ги бутат към нас, отново и отново. — Дюрена дръпна от пурата и изпусна дим. — За нас ще бъде чест, господа, ако се съгласите да направим кратка пауза, за да се освежите и възстановите силите си.

Охо! Локи се усмихна и сви длани върху масата. Значи ето каква беше играта — дамите угаждаха на публиката и се перчеха с това колко малко уважение питаят всъщност към своите противници и колко са убедени в неизбежността на своята победа. Това беше фехтовка по правилата на етикета и Дюрена бе изпълнила еквивалента на атака към гърлото. Недвусмисленият отказ би бил ужасно невежлив — налагаше се Локи и Джийн да парират деликатно.

— Може ли нещо да е по-ободрително от това да продължим играта срещу такива отлични партньори? — откликна Джийн.

— Твърде любезен сте, мастер Де Фера — отвърна мадам Дюрена. — Но тогава не бихте ли казали, че нямаме сърца? Вие не ни отказахте никое от нашите удоволствия. — Тя посочи с пурата си бонбоните на мадам Корвальор. — Ще откажете ли на нашето желание и ние на свой ред да ви предоставим едно удоволствие?

— Нищо не бихме ви отказали, мадам, но все пак ви умоляваме — благоволете да угодим на вашето по-голямо желание, заради което сте си направили труда да дойдете тук тази вечер — желанието за игра.

— Остават ни още много ръце — додаде Локи. — И Жером, и аз ще страдаме, ако причиним каквито и да било неудобства на дамите. — Докато говореше, той погледна крупието в очите.

— До този миг вие не сте ни причинили никакви неудобства — изрече мило мадам Корвальор.

Локи с притеснение осъзна, че вниманието на тълпата наистина е приковано върху техния разговор. Двамата с Джийн бяха предизвикали двете жени, смятани за най-добрите играчи на Въртележката на късмета в Тал Верар, и по останалите маси на петия етаж в Кулата на греха се беше струпала значителна публика. По тези маси също би трябвало да се играе, но по някакво негласно споразумение между дома и редовните клиенти, докато траеше клането, всички други действия в салона бяха преустановени.