Скот Линч - Червени морета под червени небета

— Не съм убеден, господине. Как искате рестото си?

— Ресто ли? — Джийн се усмихна. — Задръжте ги.

Крупието за втори път тази вечер се издаде, че изпитва човешки чувства: колкото и относително заможен да беше, това малко жетонче струваше колкото половината му годишна заплата. А когато Локи му метна още дузина, той едва се сдържа да не ахне.

— Късметът е дама, която обича да я раздават щедро — рече Локи. — Вземи си купи къща. В момента ми е трудничко да броя.

— Мили богове… Хиляди благодарности, господа! — Крупието се огледа набързо и заговори шепнешком: — да знаете, тези две дами не губят често. Всъщност, доколкото си спомням, сега им е за първи път.

— Победата си има цена — отвърна Локи. — И подозирам, че когато утре сутринта се събудя, моята глава ще я изплати.

Внимателно пренесоха мадам Корвальор надолу по стълбите, а мадам Дюрена вървеше след мъжете, понесли партньорката й по карти, и не ги изпускаше от очи. Тълпата се разпръсна. Онези от наблюдателите, които останаха по масите си, поръчаха крупиета, храна и нови колоди карти, за да поиграят и те.

Локи и Джийн събраха жетоните си (прислугата бързо донесе нови и неоплюти вместо тези на мадам Корвальор) в обичайните облицовани с кадифе дървени кутии и се запътиха към стълбището.

— Честито, господа — поздрави ги пазачът на стълбището, водещо към шестия етаж. Откъм долните етажи се процеждаха звънтене на стъкло о стъкло и приглушени разговори.

— Благодаря — отвърна Локи. — Боя се, че нещо в мадам Корвальор поддаде само една-две ръце преди най-вероятно и аз да постъпя като нея.

Двамата с Джийн бавно заслизаха по стъпалата, които се виеха надолу покрай вътрешната стена на кулата. Бяха облечени като важни, почитани хора по последния писък на верарската лятна мода. Локи (чиято коса по алхимичен начин бе пребоядисана в слънчев оттенък на русото) бе облякъл връхна дреха в карамелено кафяво, рязана в талията и с ветреещи се пешове до коленете; грамадните му тройни маншети бяха подплатени с оранжево и черно и украсени със: златни копчета. Не носеше жилетка, само пропита от пот туника от най-фина коприна, а на врата му свободно беше вързана черна кърпа. Джийн бе облечен подобно, но връхната му дреха беше сивосинкава като море под облачно небе, а коремът му бе препасан с широк черен пояс, в същия цвят като късата му къдрава брада.

Те заслизаха надолу по етажите, пълни със знатни хора… покрай кралиците на верарската търговия с декоративните си млади придружители от двата пола, увиснали на ръцете им като домашни любимци. Покрай мъже и жени с купени лашански титли, втренчени над картите и гарафите с вино в доновете и доните с по-ниски титли от Камор; покрай вадрански корабовладелци в тесни черни дрехи, с маски от слънчев загар върху бледите им остри черти. Локи разпозна поне двама членове на Приори — търговският съвет, който на теория управляваше Тал Верар. Дълбоките джобове като че бяха най-важното условие за членство.

Търкаляха се зарове, звънтяха чаши, веселящата се тълпа се смееше, кашляше, псуваше и въздишаше. Струи дим вяло се рееха из топлия въздух и разнасяха ухания на парфюми и вино, на пот и печени меса, а тук-там — смолистия полъх на алхимични наркотици.

Локи и преди беше виждал истински дворци и имения. Кулата на греха, колкото и разкошна да беше, не превъзхождаше с кой знае какво домовете, в които мнозина от тези хора щяха да се завърнат, когато най-сетне им свършеше нощта за игри. Истинската магия на кулата бе изтъкана от нейната капризна изключителност — не допускай хората до нещо, и рано или късно то ще потъне в мистика, плътна като мъгла.

Полускрит в дъното на първия етаж, имаше павилион с тежки дървени прегради, обслужван от неколцина необикновено едри мъжаги. За щастие нямаше опашка. Локи малко принудено постави кутията си пред единственото гише.

— Всичко е на моята сметка.

— За мен е удоволствие, мастер Коста — отвърна началникът, щом пое кутията. Леоканто Коста, търговец наблюдател от Талишам, беше добре известен в това царство на винени изпарения и облози. Срещу купчината жетони на Локи служителят бързо драсна няколко бележки в счетоводната книга. Делът на Локи от печалбата след победата над Дюрена и Корвальор, дори минус бакшиша за крупието, възлизаше на близо петстотин солария.

— Разбирам, че поздравленията важат и за двама ви, мастер Де Фера — продължи служителят, когато Локи отстъпи встрани и пусна на гишето Джийн със собствената му кутия. Жером де Фера, също от Талишам, беше веселият другар на Леоканто. Двамата бяха две въображаеми грахчета в шушулка.