Рейчъл Хокинс - Демонично стъкло

Изправих се на крака и се обърнах към къщата.

Тя гореше.

Докато я гледах, огнени езици излизаха от счупените прозорци на горните етажи и облизваха стените. Покривът на имението беше с площ четири квадратни километра, както ни осведоми Лара в първия ни ден тук. Сега ми се струваше, че всичките четири километра горят. Топлината пареше кожата ми, а димът почти ме задуши. Дим.

Е, сега поне знаех.

Една огромна дървена порта изхвърча от пантите си. Къщата, в която Алис е била превърната в демон. Къщата, в която баща ми е прекарал целия си живот. Главната квартира на Съвета.

Изгаряше до основи.

А татко и Арчър бяха вътре.

Идваше ми да падна на колене върху тревата и да избухна в плач, но някаква ръка докосна рамото ми. Изпищях. За пръв път осъзнах колко уязвима съм без магически способности.

— Софи, аз съм, аз съм! — викаше този, който ме хвана за рамото.

Кал.

— Всичко е наред — каза той и ме придърпа към себе си. — Всичко е наред.

Отпуснах се в ръцете му, твърде слаба и уплашена дори да заплача.

— Къде беше?

— След като ми произнесоха присъдата, Съветът ме прати обратно в „Хеката“. Но… не знам, просто усетих, че нещо не е наред тук, и използвах Итинериса, за да се върна. Какво, по дяволите, става?

Погледнах лешниковите му очи, в които се отразяваше огненият ад пред нас.

— Съветът! Те превръщат ученици в демони. Те са направили Ник и Дейзи такива, а сега Ник е убил много хора. Осъдиха Арчър на смърт и… — Избухнах в сълзи. — Окото на Бога нападнаха къщата заради това, а Лара използва Дейзи срещу тях. Баща ми е още вътре. И Арчър. Направили са нещо на Джена, но не знам какво.

В този момент един от комините на къщата се разби с трясък, пръскайки искри и пушек. Звучи странно, но докато изреждах всичко това, пълната картина с всичко, което съм загубила, ме порази. Нямах магия. Джена беше изчезнала, може би беше мъртва. Арчър и баща ми бяха заключени в подземието на горяща сграда.

— Добре — каза той нежно. А после добави малко по-твърдо: — Иди при Итинериса. Използвах верижката на Крос, така че тя си е там. Вземи я и се махни оттук.

— Как? — попитах отчаяно. — Вече нямам магически способности.

Кал поклати глава.

— Не ти трябват. Итинерисът има своя собствена магия. Не се нуждае от твоята.

— И къде да отида? Нямам представа къде е майка ми.

Гърлото ми се стегна толкова много, че изпитах физическа болка. Баща ми каза, че ще й се обади. Какво, ако с тръгнала насам? Какво ще стане, ако се озове тук в разгара на битката?

— Ти си бил в „Хеката“. Тя беше ли там?

Кал поклати глава.

— Не.

Чу се още един трясък и Кал погледна към имението.

— Иди при Итинериса и му кажи, че искаш да те заведе при Айслин Бранник. Това би трябвало да е достатъчни.

Ако ми беше казал да се покача върху мелницата и да отида в Нарния, не съм сигурна дали бих била по-шокирана.

— Какво? — извиках аз. — Защо да ходя там?

— Защото майка ти е там — каза той и погледът му се впи в мен.

Преди да се усетя, бях стиснала яката му.

— О, боже мой, да не би да са я хванали?

— Не, но нямам време да ти обяснявам. Просто ми се довери. Тя няма да те нарани, а е единственото място, където ще си в безопасност. Аз ще видя какво мога да направя за баща ти. И за Крос.

Хванах ръката му.

— Кал, това е самоубийство.

Господ ми е свидетел, че исках да ги видя живи, но при мисълта за Кал, който се потапя в целия ужас вътре, ме заболя сърцето.

Той нежно отмести ръката ми от рамото си.

— Трябва да тръгвам.

Кал понечи да се обърне, но после спря, сякаш беше размислил. Но вместо да се съгласи, че влизането в къщата е лудост, той се протегна, хвана лицето ми в дланите си и ме целуна.

Бях толкова шокирана, че буквално замръзнах на място с една ръка във въздуха, а другата на рамото му. Целувката беше кратка, едва ли не скромна, но щом се отдръпна, можех само да го гледам със зяпнала уста. Той прокара палец по устните ми и през мен преминаха магически искри.

— Сбогом, Софи.

Той хукна към Торн и изчезна в горящата сграда. Още едно име, което трябваше да добавя в списъка си със загуби.

Чувала съм да казват, че когато преминеш през много силен стрес, мозъкът ти се изключва и преминава в режим на оцеляване. Може би нещо такова се случи и с мен, защото се чувствах като взела голяма доза новокаин.

Обърнах гръб на Торн и тръгнах към мелницата. Не тичах, нито бързах. Просто си вървях. Слагах единия си крак пред другия. Иди при Айслин Бранник. Майка ти е там. Добре тогава. Ще отида при Айслин Бранник.