Робърт Джордан - Корона от мечове

Алвиарин я изчака да свърши, после измъкна други листа.

— Сивата агентка е изпратила скици — каза тя невъзмутимо и й подаде страниците. — Не е голяма художничка, но Елейн и Нинив могат да се разпознаят. — След като Елайда не посегна да ги вземе, тя ги пъхна под другите.

Елайда раздразнено стисна устни. Алвиарин сигурно нарочно не й бе показала тези скици в самото начало. Постара се да не показва гнева си — щеше да е още по-унизително, — но гласът й изстина.

— Искам да бъдат заловени и да ми се доведат.

Отсъствието на каквото и да било любопитство на физиономията на Алвиарин я накара отново да се зачуди колко ли неща знае тя от онова, което не трябваше да знае. Онова момиченце, ал-Мийра, като нищо можеше да й предложи подстъп към ал-Тор, след като двамата бяха от едно село. Това го знаеха всички Сестри, също както знаеха, че Елейн е щерката-наследница на Андор и че майка й е мъртва. Смътните слухове, свързващи Мургейз с Белите плащове, си бяха чиста глупост, защото тя никога нямаше да потърси помощ от Чедата на Светлината. Тя просто беше мъртва, макар никой да не бе видял трупа й, и Елейн щеше да стане кралица. Стига да можеше да я измъкне от ръцете на бунтовничките преди андорските Домове да поставят Диелин на трона вместо нея. На широките кръгове не беше много ясно какво правеше Елейн по-сериозна претендентка от всички други благороднички. Освен факта, че един ден тя щеше да стане Айез Седай, разбира се.

Елайда понякога я спохождаше Прорицателството — Талант, за който се бе смятало, че е изгубен. Преди много време тя бе прорицала, че кралският Дом на Андор държи ключа към спечелването на Последната битка. Преди повече от двадесет и пет години, още когато стана ясно, че Мургейз Траканд ще спечели трона след Войната за Наследството, и чак тогава Елайда се бе прикрепила здраво към момиченцето, каквото Мургейз беше тогава. Как и защо Елейн щеше да се окаже от съдбоносно значение, Елайда не знаеше, но Прорицателството никога не я лъжеше. Понякога тя просто мразеше този свой Талант. Мразеше нещата, които не можеше да държи под контрол.

— Искам ги и четирите, Алвиарин. — Другите две не бяха от значение, разбира се, но защо да рискува? — Изпрати незабавно нарежданията ми на Теслин. Извести я — както и Джолайн, — че ако не започнат да ми изпращат редовно донесенията си, ще съжалят, че изобщо са се родили. Искам също и редовна информация от онази Макура. — Устата й се изкриви недоволно.

Името накара и Алвиарин неловко да пристъпи от крак на крак. Нищо чудно. Гадната отвара на Ронде Макура бе нещо, което можеше да обезпокои всяка Сестра. Коренът от вилняк не бе смъртоносен — човек поне се събуждаше, след като е изпил достатъчно, за да го приспи — но отвара, погубваща способността на една жена да прелива, изглеждаше твърде пряко насочена срещу Айез Седай. Колко жалко, че информацията не бе пристигнала преди заминаването на Галина — ако вилнякът действаше и на мъжете така, както на жените, задачата й щеше да се окаже значително по-лека.

Притеснението на Алвиарин трая само миг; само миг, и тя отново се съвзе, самоуверена и хладна като лед.

— Както желаете, майко. Убедена съм, че ще подскачат от радост и ще хукнат тутакси да изпълнят нареждането ви, както впрочем е редно.

Внезапен изблик на бяс помете външното спокойствие на Елайда като пожар сухо пасище. Съдбата на целия свят беше в ръцете й, а пред нозете й непрестанно изникваха дребни камъчета, които да я препъват. Не стига, че трябваше да се справя с бунтовнички и непреклонни владетели, но някакви си заседателки умуваха и сумтяха зад гърба й, а тази жена пред нея се възползваше от това. Едва шест от заседателките бяха на нейна страна — а поне още толкова се вслушваха във внушенията на Алвиарин преди да гласуват. Да, нищо съществено не се приемаше в Съвета без съгласието на Алвиарин. Не издаваха открито съюза си и по нищо не личеше, че Алвиарин упражнява и трошица повече влияние и власт, отколкото се полага на една Пазителка, но ако Алвиарин й се противопоставеше… Добре поне, че не бяха стигнали чак дотам — да отхвърлят открито онова, което Елайда им поиска. Но вечно се бавеха и измисляха какви ли не оправдания. Твърде нищожна утеха, за да я направи щастлива. Някои от предшественичките й се бяха превръщали в жалки кукли, щом Съветът бе вкусвал сладостта да отхвърля това, което предлагат.

Пръстите й неволно се свиха и хартийката се смачка в шепата й.

Халката е поставена на ноздрите на бика.