Робърт Джордан - Корона от мечове

— Очаквах го едва след няколко дни — каза Башийр и се надигна от сгъваемия си лагерен стол. — Честно казано, надявах се да са седмина. Надявах се да въоръжа всички зарязани от Таим, както го мислехме с младия Мат — събрал съм всеки майстор на арбалет в един цех и почнаха да ги тръскат както свиня тръска прасенца — но тъй или инак, разполагам с дванадесет хиляди мъже с арбалети, които умеят да ги използват. — Той го изгледа питащо и надигна сребърната кана от пръснатите върху походната маса карти. — Имаме ли време за малко пунш?

— Никакъв пунш — отвърна Ранд припряно. Башийр много пъти му бе говорил за мъжете, които Таим щял да отхвърли, понеже не можели да се научат да преливат, но той почти не го беше слушал. Щом Башийр смяташе, че ги е обучил достатъчно добре, само това имаше значение. — Дашива с още трима ашамани чака отвън. Щом пристигне и Мор, ще сме готови. — Той изгледа Дейра ни Галайн т’Башийр, извисила се над дребничкия си мъж. Пред очите й и очите на ястреб щяха да изглеждат кротки. — Никакъв пунш, лорд Башийр. И никакви жени. Не и днес.

Дейра отвори уста и черните й очи така светнаха, че…

— Никакви жени — повтори Башийр и поглади с кокалчетата на пръстите си сивите си мустаци. — Ще предам заповедта. — Обърна се към Дейра и протегна ръка. — Жено — промълви той кротко. Ранд присви очи и зачака да последва взрив.

Устата на Дейра се сви и тя настръхна като ястреб, готов да се спусне върху някоя мишка. Не че Башийр приличаше на мишка, разбира се; само на по-малък ястреб. Жената вдиша дълбоко. Дейра понякога можеше да вдиша дълбоко така, че на човек да му се стори, че земята се е разтресла. След което откачи канията с камата от колана си и я сложи в ръката на мъжа си.

— Ще си поговорим за това по-късно, Даврам — каза тя. — И надълго.

Един ден, когато му останеше време, реши Ранд, щеше да попита Башийр как го постига. Стига да му останеше време.

— Надълго — съгласи се Башийр и се усмихна зад дебелите си мустаци, докато затъкваше камата зад колана си. Този човек сигурно беше самоубиец.

Отвън въжето беше свалено и Ранд зачака прав с Дашива и другите ашамани, докато деветхилядната конница на Башийр се подреди в колона по трима. Някъде зад тях щяха да се подредят спешените петнадесет хиляди мъже, нарекли се Легионът на Дракона. Ранд ги беше виждал — всички в сини палта, закопчани над червенозлатистото везмо с Дракона над гърдите им. Повечето носеха стоманени арбалети; наместо тях някои държаха тежки щитове, но пика никой не носеше. Каквато и странност да бяха замислили Мат и Башийр, Ранд се надяваше, че тя няма да донесе гибел за повечето от този Легион.

Мор се подхилкваше нетърпеливо и едва се сдържаше да не заподскача, може би просто се радваше, че е по-отзад в черната си куртка със сребърния меч на яката си, но Адли и Наришма се хилеха също като него, а и Флин не им отстъпваше много. Всички те вече знаеха къде отиват и какво ще направят там. Дашива се мръщеше в празното, както обикновено, и устните му помръдваха беззвучно. Както обикновено. Също тъй безмълвни и намръщени бяха салдейските жени, струпани зад Дейра. Като соколици и ястребици, с настръхнала перушина и свирепи. Ранд хич не го интересуваха гримасите и мръщенията им; ако той самият можеше да понесе Нандера и другите Деви след като всичко това свършеше, то салдейците трябваше да се примирят с дългите беседи със съпругите си. Днес, ако Светлината речеше, никоя жена нямаше да загине заради него.

Толкова много мъже не можеха да се строят за минута-две, но въпреки това се подредиха със смайваща бързина и Батийр вдигна меча си и се провикна:

— Милорд Дракона!

И вик се понесе през дългата колона зад него:

— Лорд Дракона!

Сграбчил Извора, Ранд отвори Праг между пилоните, четири на четири разкрача, и се затича през него, овързвайки сплита, изпълнен със сайдин, и с Аша’ман по петите му, сред огромен открит площад, обкръжен от огромни бели колони, всяка увенчана с венец от лаврови клони. В двата края на площада се възправяха два почти еднакви палата с увенчани с пурпурни покриви колонади, високи тераси и тънки кули. Бяха Кралският палат и малко по-малката от него Велика зала на Съвета, а това бе Площадът на Тамуз, в самото сърце на Иллиан.

Някакъв кльощав мъж в синьо палто и с брада, оголваща горната му устна, се изправи и зяпна появилия се от въздуха Ранд и облечените в черно ашамани, и една едра жена в зелена рокля притисна длани към устата си и очите й се опулиха. Всички хора наоколо се спряха и се втренчиха в тях — улични продавачи с подносите си, колари, мъже, жени и деца.