Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Жените свърнаха към широкото стълбище пред банята и Ситрин понечи да ги последва, когато познат глас я спря насред крачка.

— Спрете!

Тя се обърна.

— Спрете и елате, не се колебайте. Чуйте историята на Алерен Човекоубиеца и Драконовия меч! Ако пък ви е слабо сърцето, давайте, вървете си по пътя.

На импровизираната сцена възрастен мъж крачеше по дъските и гласът му ехтеше из целия площад. Брадата му стърчеше напред, косата му беше сресана нагоре. Облечен беше в ярък театрален костюм, силният му глас звънтеше и се плъзгаше покрай високите колони. Майстор Кит, хитрецът. Ситрин тръгна към сцената. Сигурно сънуваше. Половин дузина мъже и жени вече се бяха спрели, заинтригувани от думите му, и още се стичаха, на свой ред заинтригувани от факта, че други вече са се спрели. На сцената се появи Опал, нагиздена с рокля, която я правеше десетина години по-млада. Ето го и Смит, с обикновено работническо кепе и с гърлен акцент от района на Северобреж. След него се появи Хорнет, в позлатена броня, а после на сцената с горда стъпка, сякаш целият свят и всичко в него му принадлежи, се изтъпани Сандр. Ситрин се разсмя и заръкопляска заедно с другите зрители. Микел и Кари, които се бяха смесили с публиката, й кимнаха мълчаливо. Уловила погледа на Кари, Ситрин се направи, че изтегля меч от ножница, после кимна въпросително към сцената. „Мислех ви за войници, а вие сте били актьори?“ Кари се подсмихна и сви коляно в загатнат реверанс, преди да се заеме отново със задачата си, а именно да насърчава с викове Алерен Човекоубиеца и да ругае демонския крал Оркус.

Беше много студено. Докато първото действие свърши, Ситрин се разсополиви, а ушите й замръзнаха. Тя се свиваше зиморничаво в дрехите си, но колкото и да й беше студено, не би си тръгнала за нищо на света. Историята се разгъваше като цвете под ласките на пролетно слънце, войниците от охраната на кервана се бяха превърнали в актьори пред очите й, а актьорите се превръщаха в героите си, толкова убедително, че когато накрая Алерен Човекоубиеца заби намазания си с отрова меч в корема на Оркус, Сандр и майстор Кит бяха само полузабравено ехо на хора, които е познавала някога. Аплодисментите откъм тълпата бяха рехави, но искрени, и Ситрин бръкна в кесията си, за да се включи със свой дял в дъжда от монети, който се изсипваше върху дървените дъски.

Докато другите разглобяваха сцената, Опал, Микел и Смит дойдоха при нея да се посмеят на изненадата й. Да, от самото начало били актьори, обясниха те. Само се правели на охрана. Кари изрецитира началото на комедията, която репетирали от няколко дни и в която се разказвало за приключенията им с кервана. Ситрин им разказа тихичко за стаите, които е наела с Маркъс и Ярдем, Опал взе да я поднася, Смит се изчерви, а накрая всички се разсмяха.

Сандр стоеше близо до каруцата, мръщеше се свирепо и демонстративно не поглеждаше към тях. Ситрин се извини на тримата и тръгна натам, решила, че е сърдит, че говори с другите, а не с него.

— Направо не мога да повярвам — започна тя вместо поздрав. — А ти нищичко не ми каза.

— Май не — отвърна Сандр, без да среща погледа й.

— И за миг не се усъмних — продължи Ситрин. — Страшен актьор си.

— Благодаря.

Майстор Кит извика от другата страна на каруцата и Сандр издърпа едно дебело въже, което вдигаше сцената и я превръщаше в странична стена на фургона, завърза го, стрелна Ситрин с поглед и рече:

— Имам още работа. Трябва да вървя.

Ситрин отстъпи крачка назад. Радостта й започна да бие на кухо.

— Извинявай — каза тя. — Не исках да…

— Няма проблем — отвърна Сандр. — Аз просто…

После поклати глава и си тръгна, като се наведе да мине под една дебела греда, която Смит смъкваше, за да я прибере във фургона.

Ситрин се върна на поляната. Млечното небе вече не й изглеждаше толкова дружелюбно. Не знаеше дали да отиде пак при актьорите, или да си тръгне, дали е желан гост, или натрапник. Внезапно си спомни за окъсаните си дрехи и мазната си коса.

— Не си виновна ти — чу се женски глас. Кари се приближаваше откъм гърба й. Кари, който бе настояла Ярдем да й посочи кой вид оръжие дава предимство на жените. Кари, която се беше разхождала с лък през рамо и с уверената стъпка на ветеран от десетина войни. Кари, която Ситрин всъщност не познаваше.

— За кое не съм виновна аз? — попита тя.

— За Сандр — отвърна Кари и кимна към едно място в долния край на мерата. — Той е новият ни изпълнител на главните мъжки роли. А изпълнителите на главни мъжки роли по правило са свине, особено през първите няколко години от кариерата си.