Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Разказва се за падането на Драконовата империя — каза той. — От историческа гледна точка, а аз се интересувам повече от теоретични разработки. Сещате се, хипотези, научнопопулярни есета.

Шумоленето на старите страници се състезаваше с далечния глас на рецитатора и звука на вятъра отвън. Ученият сведе глава над книгата и се намръщи.

— И какво по-точно предлагате, лорд Палиако?

— Ще платя за всяка книга върху периода, която ми намерите. Ако ми намерите готово копие, което да купя, ще ви дам премия. Ако трябва да се преписват, ще наема писар, но това ще намали вашата плата. Интересуват ме най-вече размисли върху падането на драконите, а в тази книга открих пасаж за нещо, наречено Праведния слуга, което ми се стори особено интересно. Бих искал да науча повече по тази тема.

— Мога ли да попитам защо, милорд?

Гедер отвори уста, после я затвори. Досега не бе имало с кого да говори за това, не му се беше налагало да обяснява на глас интереса си.

— Ами, става въпрос за… истината. И измамата. Реших, че е интересно — каза той умърлушено.

— А проявявате ли интерес към реториката по темата? Асиния Секундус има един чудесен анализ върху природата на истината в периода на Втората алфинска окупация.

— Това чиста философия ли е? Етика? Ще го погледна, но наистина предпочитам естествознателския подход.

— Да, споменахте за това. Теоретични разработки — каза ученият с едва доловима въздишка.

— Защо, това проблем ли е? — попита Гедер.

— Ни най-малко, милорд — отвърна ученият с пресилена усмивка. — За нас ще е чест да ви помогнем.

„Аз изхождам от следното — поради липсата на оригинални документи от онова време най-добрият научен подход е да проучим архивите на онези, които на по-късен етап се обявяват за наследници на Драконовата империя, и проучвайки техните действия, да стигнем до обосновани изводи за естеството на примера, който са следвали. Най-добрият пример в това отношение е загадъчната обсада на Аастапал. Преките изследвания на руините не дават категорично становище дали унищожението на града е било резултат от атакуващите сили на великия дракон Морад, или, според още по-противоречивата хипотеза, от окупационните сили на неговия сродник по люпило Инис.

Изправени пред оскъдицата от преки данни, можем да се обърнем към по-добре познатата ни история. Хиляда години след споменатия период се натъкваме на великия ясуру генерал Марас Тока, участник в Четвъртия свещен очистителен поход. Също на Антипатос от Линик, пети с името Харарсин, при битката на Ашен Дан. Също кралица Ератианпадос при обсадата на Кажамор. При всички тези случаи боен командир, който претендира за пряко родство с последния драконов император, решава да унищожи съответния град, за да не попадне той в ръцете на врага. Ако, както ще се опитам да докажа тук, това е направено като съзнателна имитация на последната велика драконова война, значи разрушаването на Аастапал от Инис е било тактически ход, който да осуети завоевателните планове на Морад в същата посока, а не общоприет сценарий на действие.“

Гедер килна глава. Аргументът му се виждаше слаб. Първо, за два от трите примера изобщо не беше чувал. И второ, след падането на драконите се бяха водили толкова битки, войни и обсади, че сред тях лесно можеха да се намерят примери за всякакви стратегии и решения. Аргументът би могъл да се използва в диаметрално противоположната посока, стига да избереш други командири и други битки. А беше факт, че всеки трети тиранин се обявяваше за пряк или не толкова пряк наследник на драконите.

И въпреки това, ако си затвориш очите за подробностите, идеята беше направо главозамайваща. Когато нещо не може да се проучи, когато детайлите са изгубени завинаги, би било адски логично да се вгледаш в събитията, които го следват, които го повтарят като ехо, и оттам да тръгнеш назад към истината. Като да видиш концентрични вълнички в езеро и да се сетиш, че някой е хвърлил камък във водите му. Обходи с развълнуван поглед малката си стая. Мастилницата на писалището не беше съвсем празна, но писалката не се виждаше никъде. Гедер остави книгата отворена, отиде при купчината дърва за огрев до огнището, избра една тънка тресчица и се върна при масата. Топна тресчицата в мастилото и направи отметка в полето на книгата. „Вълничките показват къде е хвърлен камъкът.“

Седна доволен на стола си. А ако откриеше и нещо, писано за Праведния слуга…

— Лорд Палиако — каза оръженосецът му от прага. — Банкетът на лорд Клин?