Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Давай — подкани го Маркъс. — Кажи му, ако толкова искаш.

— Какво да ми каже? — попита майстор Кит.

— Виждал съм душата на капитана — отвърна вместо него тралгунът. — Бях при Уодфорт в деня на битката. Капитанът правеше последен преглед на войската и… тогава я видях.

— И каква й е формата? — попита майстор Кит.

— Изправен кръг — каза Ярдем.

— И какво означава това според теб?

— Че се издига, когато го повалят, и пада, когато го издигнат — отвърна Ярдем.

— Напразно си е хабил магическото зрение, за да види това — каза Маркъс. — Повечето хора го виждат и с просто око.

— Но тази форма… тя завинаги ли остава? — попита майстор Кит. — Тоест, ако Бог реши да промени формата на човешката душа, то това несъмнено…

— Никога не съм виждал Бог — прекъсна го Ярдем.

— Но вярваш в него — каза майстор Кит.

— Ще се въздържа от коментар — каза Ярдем.

Майстор Кит като че ли се замисли над думите му.

— Ами ти, капитане? — попита след малко. — Говори се, че някога си бил набожен човек.

— Предпочитам да не вярвам в никакви богове. Един вид проява на снизходителност.

— Снизходителност към кого?

— Към боговете. Струва ми се грубо да вярвам, че не са могли да създадат един по-добър свят — каза Маркъс. — Остана ли ни някаква храна?

Зората се примъкна кротко, планините на изток се очертаха на звездния фон, а после прозирните облаци грейнаха в розово и златно, светлината идваше сякаш отникъде и отвсякъде, надигаше се от земята като мъгла. Доскоро изгърбени черни силуети, каруците и фургоните се превърнаха в предмети от дърво и желязо. Откъм готварския фургон се разнесе дрънчене на тенджери — съпругата на керванджията приготвяше сутрешната каша от задушено зърно и свинско, киснато в мед. Релефът се отърси от безкрайния монотонен мрак, изпъчи възвишенията и дърветата си, шубраците и потока. Ярдем се зае със сутрешната тренировка на своите охранители, а Маркъс тръгна да обиколи лагера, като се преструваше, че всички каруци и фургони са му еднакво важни.

Момичето, Ситрин, правеше всичко, което правеха и другите колари. Погрижи се за мулетата си, закуси, изстърга полепналата по осите кал. Ако й потрябваше помощ, търсеше я от Опал или от майстор Кит. Никога от водача на кервана, никога от Маркъс. Никога и от Сандр, който на свой ред я отбягваше, сякаш животът му зависеше от това, и толкова по-добре. Маркъс я държеше тайно под око. Изглеждаше му по-добре от Белин насам, макар че под очите й имаше тъмни сенки, а движенията й тежаха от изтощение.

Водачът на кервана клечеше до фургона си, разпънал на земята голям пергамент — карта на Южен Биранкор, правена поне преди стотина години, ако се съдеше по състоянието й, но колкото и да беше стара, драконовите пътища бяха по-стари и несъмнено фигурираха в нея. Жена му, привършила с приготвянето на закуската, впрягаше мулетата.

— Един ден — каза водачът на кервана. — Ден и половина най-много и отново ще стъпим на истински път.

— Това е добре.

— Още три и ще стигнем до Порте Олива. Ходил ли си там?

— Един-два пъти — отвърна Маркъс. — Добро зимно пристанище. Не става прекалено студено. А губернаторът на кралицата не прекалява с данъците и митата.

— Значи ще спрем там.

— До началото на пролетта пътищата за Карс би трябвало да са проходими — каза Маркъс.

— Изобщо не ме интересува — каза водачът на кервана и сгъна картата. — Стигнем ли в Порте Олива, край. Керванът ще спре там.

Маркъс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Задачата ни е да стигнем до Карс.

— Твоята работа е да защитаваш кервана — каза тимзинът. — Моята е да кажа накъде отива и къде ще спре. Порте Олива има пазар. Оттам минават търговските маршрути за Кабрал и Херез, да не говорим за другите големи градове в Биранкор. Кораби до Лионеа и презокеанските маршрути към Фар Сирамис. Товарът, който ми е възложено да транспортирам, ще намери добър пазар там.

— Товарът, който ти е бил възложен — повтори бавно Маркъс, все едно думите оставяха неприятен вкус в устата му.

— Защо, има ли друго, което да е моя отговорност? — сопна се керванджията и брадичката му щръкна напред. — Или се боиш да не създам неудобства на контрабандистката?

— Доколкото знам, Медеанската банка няма клонове в Биранкор — каза Маркъс. — Ще оставиш момичето върху цял куп пари без никаква защита? Със същия успех можеш да й закачиш табелка на шията.

Водачът на кервана метна навитата карта върху капрата и се покатери след нея. Жена му погледна извинително Маркъс, после сведе очи.