Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Чист късмет — каза тя и смътна усмивка си проби път през любезната й фасада. — А сега върви, преди кралят да е приключил с банята си. Аз ще се погрижа за онова ловджийче, което ти току-що напъди. Прислугата би трябвало да знае, че не е разумно да те занимава с дреболии, когато си в лошо настроение.

Къщата на Андр се намираше в границите на имението, сгушена до параклиса встрани от главните сгради. Синайската поетеса, чието име носеше къщата, беше живяла там по времето, когато Остерлингов хребет бил седалището на крал със слабост към изкуството на по-нисшите раси, а Антеа било името на дребен благороднически род на половин ден път езда северно оттук. Нито една от поемите на Андр не беше оцеляла през вековете. Единственият белег за съществуването на поетесата беше малката къща, която носеше нейното име, и релефен надпис в камъка над вратата — ДРАКАНИ САНТ ДРАКАС, — чието значение също беше забравено.

Крал Симеон лежеше във вана от кован бронз, оформена като широка дартинска ръка, от чиито дълги, извити към дланта пръсти течаха тънки струйки гореща вода от тръбички, вградени под бронзовите нокти. На поличка върху палеца имаше каменна чашка със сапун. Цветното стъкло на прозореца къпеше помещението в зелени и златни краски. Личните слуги на краля стояха до стената в дъното с меки пешкири да попият водата от тялото му и с черни мечове да го защитят при нужда. Кралят вдигна поглед, когато Досън влезе.

— Простете, сир — каза Досън. — Не знаех, че сте тук.

— Няма нищо, стари приятелю — каза Симеон и махна към прислугата си. — Знам, че съм навлязъл в личната ти ловна територия. Сядай, сядай. Порадвай се на топлината, а аз ще ти отстъпя ваната веднага щом отново си почувствам пръстите на краката.

— Благодаря, сир — каза Досън и изчака слугите да му донесат ниско столче. — В интерес на истината, аз и без това смятах да повдигна пред вас един въпрос насаме. За Ванаи. Има нещо, което предпочитам да чуете лично от мен.

Кралят седна във ваната и за кратко двамата вече не бяха суверен и поданик, а просто Симеон и Досън, както преди. Две момчета от благородни семейства, пълни с детинска горделивост и своеобразно чувство за чест. Възраженията на Досън срещу Ванайската кампания и гневът му, че собственият му син е поставен под командването на Алан Клин, бяха всеизвестни. Въпреки това Досън ги преповтори отново, подклаждайки гнева си и чувството, че е онеправдан, набирайки скорост, която да го преведе през важната част — признанието, което имаше да направи пред краля. Симеон слушаше толкова внимателно, колкото личната му прислуга си затваряше ушите. Досън следеше напрегнато лицето на стария си приятел и видя как там се сменят любопитство, изненада, разочарование, а накрая някакъв особен вид усмихнато отчаяние.

— Трябва да прекратиш тези свои игрички с кликата на Исандриан — каза кралят на имперска Антеа и се облегна по-удобно във ваната. — Макар че, бог ми е свидетел, бих искал планът ти да беше успял. Щеше да ми спести маса неприятности. Чувал ли си за Едфортската харта?

— За какво?

— Едфортската харта. Това е пергамент, който някакъв свещеник изровил от мазето на библиотеката в Седминпол. Нещо като кралски указ, назначаващ водач на някакъв селски съвет при управлението на Дарън Белия. И сега от северните провинции са съставили петиция за учредяването на нов селски съвет по силата на стария указ. Искат всички земевладелци с определен ценз във вид на земя и реколта да имат право на глас в кралския двор.

— Не говориш сериозно — каза Досън. — Какво, ще разхождат мулета из двореца? Ще гледат кози в градините на Кралски шпил?

— Не им давай идеи, че току-виж ги харесали — каза кралят и посегна към чашката със сапун.

— Това е блъф — каза Досън. — Никога няма да го одобрят.

— Не разбираш колко разделен е дворът в момента, приятелю. Народът обича Исандриан. И ако народът се сдобие с власт, това ще значи повече власт и за самия него. А сега и Клин му осигурява ресурси във Ванаи. Изобщо, влиянието ми намалява стремително.

— Нали не казваш, че…

— Не, селски съвет няма да има. Но трябва да сключим мир. През лятото ще пратя Астер при Исандриан, като повереник.

От големите бронзови пръсти капеше гореща вода. Облак приглуши светлината отвън. Крал Симеон седеше кротко във ваната и сапунисваше ръцете си с безизразно лице, докато последиците от казаното се разгръщаха помежду им.

— Той ще стане регент — каза Досън с напрегнат, задавен глас. — Ако ти умреш, преди Астер да е навършил пълнолетие, Исандриан ще стане регент.