Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Но въпросната дама не е признавала нищо? Не е казвала в прав текст какво става?

— Да, не е. Все още сме в етапа на подозренията и страховете. Нямаме доказателство. Но…

Гедер вдигна ръка да го спре и каза:

— Искам да те запозная с един човек.

При последното си посещение в градската къща на Калиам Гедер беше заварил имението нагиздено за банкет в негова чест. Сега, без цветята и гирляндите, суровото великолепие на архитектурата превземаше погледа. Слугите, всичките в ливреи с цветовете на дома, вървяха изправени и с отсечената походка на лична стража. По прозорците нямаше и прашинка. Женските гласове откъм задната стая звучаха нежно и спокойно, нищо че отделните думи не се различаваха.

Басрахип седна на едно столче в ъгъла. Широките му рамене и щастливата му усмивка навяваха мисли за попораснало дете, което са довели на игрална площадка за бебета. Строгата кройка на едноцветното му расо ясно показваше, че няма нищо общо с кралския двор.

Джори седеше на едно писалище и току посягаше към мастилницата и перодръжката, без да е написал и една дума. Гедер крачеше зад тапициран с дамаска диван и съжаляваше, че не обича да пуши лула. Ситуацията си плачеше за тежестта на малко тютюнев дим.

Хорът от женски гласове стана по-отчетлив, чуха се стъпки на обувки с токчета, по-силни с приближаването и сетне затихващи с отдалечаването. Жените бяха подминали вратата на тяхната стая, без да влязат. Гедер понечи да тръгне към вратата, но Джори му даде знак да се върне.

— Мама изпраща гостенките си — каза тихо. — След малко ще дойде.

Гедер кимна и точно според предсказанието на Джори след малко стъпките се чуха отново, а гласовете бяха само два. Когато жените влязоха в стаята, Джори се изправи да ги посрещне. Басрахип последва примера му. На банкета в своя чест Гедер беше танцувал с баронесата на Остерлингов хребет, но оттогава бяха минали месеци, а и по онова време беше в плен на смут и силно вино, така че едва ли би я познал днес, ако я срещнеше на улицата. Джори приличаше на нея, особено в очите. Гедер видя изненада да сковава за миг изражението й и да отминава без следа. Жената зад нея, с нездрав тен, напрегнато лице и тъмни очи, трябва да беше Фелиа Маас.

— О, моля да ме извините — каза Клара Калиам. — Не исках да се натрапвам, скъпи.

— Изобщо не се натрапваш, майко. Надявахме се да дойдеш при нас. Помниш Гедер Палиако, нали?

— Как бих могла да забравя човека, който удържа източната порта? Не ви видях в двора това лято, сър, и разбрах, че сте пътували надалече. Нещо като експедиция? Позволете да ви представя братовчедка си Фелиа.

Тъмнооката жена влезе в стаята и протегна ръка на Гедер. Усмивката й говореше за облекчение, сякаш се е опасявала от нещо и сега вярва, че го е избегнала. Гедер се поклони и видя как лейди Калиам вдига вежди, забелязала свещеника в ъгъла.

— Дами — каза Джори, — това е Басрахип. Той е свещеник, когото Гедер е довел със себе си от Кешет.

— Така ли? — каза лейди Калиам. — Не знаех, че колекционирате жреци, лорд Палиако.

— Самият аз също бях изненадан — каза Гедер. — Но, моля ви, няма ли да седнете?

Точно според плана си, Гедер настани Фелиа Маас на дивана с гръб към Басрахип, а сам седна срещу нея. Джори се върна зад писалището, а майка му, за щастие, си избра място, където не пречеше на Гедер да вижда свещеника.

— Маас — каза Гедер, сякаш внезапно си е спомнил нещо. В действителност беше планирал репликата си грижливо. — Имах един Алберит Маас под свое командване във Ванаи. Дали не ви е роднина?

— Племенник — каза Фелиа. — Племенник на съпруга ми. Алберит често ви споменава след завръщането си.

— Значи вие сте баронесата на Ибинлес? — попита Гедер. — Сър Клин ми беше командир във Ванайската кампания. Той и съпругът ви са приятели, нали?

— О, да — каза с усмивка Фелиа. — Сър Клин е много близък и скъп приятел на Фелдин.

Зад нея Басрахип впери поглед в празното пространство с неподвижно лице, сякаш се ослушваше за нещо, което само той може да чуе. Поклати глава. „Не.“

— Но май са се скарали, нали? Сигурен съм, че чух нещо такова — подхвърли небрежно Гедер, макар че не беше чувал нищо от сорта. Лицето на жената застина, с изключение на очите й, които се местеха от Гедер към лейди Калиам и обратно. В ъгъла на устата й и в начина, по който държеше ръцете си, имаше страх. Гедер усети приятна топлинка да се разгаря в гърдите му. Получаваше се. Майката на Джори го наблюдаваше с интерес.