Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Онова есе — каза баща му. — Още ли работиш по него?

— Ами, не всъщност. Събитията го надраснаха. Идеята ми беше да опиша търсенето на район, който се свързва с Морад и падането на Драконовата империя, но после се сдобих с богинята, историята на храма и прочие. Информацията е толкова богата, че още не съм я осмислил и наполовина. Няма смисъл да пиша, докато не се запозная подробно с темата, нали така? Ами ти? Последните новини какви са?

— С нетърпение чаках да прочета есето ти — каза Лерер, повече на себе си сякаш. После вдигна очи и се усмихна старателно. — Сигурен съм, че новини пристигат всеки ден, но засега успешно предпазвам слуха си от тях. Тия копелета и техните дворцови игрички. Дори да живея толкова дълго, че да видя как драконите се завръщат, пак няма да им простя какво ти сториха във Ванаи.

Последната дума образува топка в стомаха на Гедер. Мъка и гняв бяха изкопали дълбоки бразди около устата на баща му. Гедер потисна глупавия импулс да се пресегне и да ги изглади с палец.

— Нищо лошо не се случи във Ванаи — каза той. — Тоест, да, изгоря. Това не беше хубаво. Но не беше и толкова лошо, колкото го изкараха. Няма проблем, наистина. В крайна сметка.

Лерер го погледна в очите, съсредоточено, сякаш да прочете в дълбокото. Гедер преглътна. Нямаше представа защо пулсът му така се е ускорил.

— В крайна сметка, казваш — повтори замислено Лерер, после плесна сина си по рамото. — Радвам се, че се върна.

— И аз се радвам — отвърна Гедер, мъничко твърде бързо, за да е убедително.

След кратко изкашляне икономът се появи в коридора.

— Простете, господа, но Джори Калиам е тук и пита за сър Гедер.

— О! — възкликна Гедер. — Той още не е виждал Басрахип. Къде е? Не си го оставил да чака в двора, нали?

Лерер дръпна ръката си от рамото му. Гедер остана с чувството, че пак, незнайно как и в какво, е сбъркал.

— Негово благородие е в предната стая — каза икономът.

Когато Гедер влезе, Джори стана от стола до прозореца. Лятото в столицата беше позагладило мършавото му лице. Гедер се усмихна. Двамата стояха и се гледаха. Гедер прочете в изражението на Джори собственото си колебание — какво трябваше да направят, да си стиснат ръцете, да се прегърнат, да се поздравят според етикета? И когато се засмя, Джори първо се усмихна глуповато, после също се засмя.

— Виждам, че си се върнал от пущинаците — каза Джори. — Пътуването явно ти се отразява добре.

— Мислиш ли? Аз пък само дето не се разревах от умиление при вида на истинско легло. Военните кампании се отразяват зле на комфорта и достойнството ти, вярно, но поне не те е страх от разбойници.

— Има и по-лоши неща от един добър и честен разбойник. Липсваше ни — каза Джори. — Чу ли вече какво стана тук?

— Да, куп хора са били пратени в изгнание — отвърна Гедер с надеждата тонът му да е прозвучал поне що-годе отегчено и небрежно, като на обръгнал пътешественик и приключенец. — И да бях останал, едва ли щях да помогна с нещо. Така де, помогнах да удържим портата, но иначе изобщо не разбрах какво стана.

— Удържането на портата беше кажи-речи единственото хубаво нещо в цялата каша — каза Джори.

— Сигурно.

— Да.

Мълчанието ги притесни. Джори се върна на стола си, Гедер тръгна след него. Предната стая, като всички други стаи в камниполската къща на Палиако, беше малка. Кожената тапицерия на столовете се беше вкоравила и напукала от времето, а миризмата на прах пропиваше всичко. Тропот на конски копита и сърдити крясъци на каруцари долитаха от улицата. Джори прехапа устна.

— Дошъл съм да ти искам услуга — каза той и думите му прозвучаха като признание.

— Заедно превзехме Ванаи. Заедно го опожарихме. Спасихме Камнипол — каза Гедер. — Не е нужно да ме молиш за услуга. Просто кажи какво да направя.

— Ако целта ти е да ме улесниш, смятай, че си успял. Така. Баща ми смята, че е разкрил заговор срещу принц Астер.

Гедер скръсти ръце на гърдите си.

— Кралят знае ли?

— Кралят предпочита да си затваря очите. И точно тук идваш ти. Има шанс да се сдобием с доказателства. Писма. Но ако аз ги занеса на крал Симеон, той може да ги сметне за фалшификат. Трябва да ги занесе някой друг. Някой, на когото кралят има доверие или, най-малкото, не подозира в скрити помисли.

— Разбира се — каза Гедер. — Несъмнено. Кой е предателят?

— Баронът на Ибинлес — каза Джори. — Фелдин Маас.

— Приятелчето на Алан Клин?

— И на Къртин Исандриан също, да. Жената на Маас е братовчедка на майка ми, което не е много като за начало, но само с това разполагаме. Тя… съпругата на Маас де. Не моята майка. Та тя, изглежда, знае повече, отколкото казва. И е изплашена до смърт. Майка ми я е събрала с още няколко жени на урок при някакъв майстор на бродерията. В момента са вкъщи и си бодат очите над гергефите. Идеята е мама да й спечели доверието и Фелиа да се разприказва.