Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Бих направил всичко за нея — отвърна той. И добави: — Ще ги пратя да изнесат ваната, магистра. Искаш ли да ти донесем кафе, щом така или иначе ще ходим до кафенето за документите?

— Сигурно вече е затворено. Много е късно.

— За мен ще направят изключение.

— Тогава да.

Той кимна и слезе по стълбите. Ситрин седна на малкото писалище. Трополенето на дъжда се смесваше с гласовете долу. Нищо не можеше да се направи, разбира се. И най-добрите намерения не можеха да променят и едно число в нейните тефтери. Въпреки това ги разгърна. Ярдем и двамата картадами се качиха да изнесат ваната. Хлебарката й донесе паница рибена чорба, която миришеше на черен пипер и на море. Халба бира би вървяла чудесно с чорбата, но Ситрин не се осмели да поиска. Знаеше, че ще е напразно. Засега щеше да се задоволи с бистра водица.

Мислите й бяха чупливи и крехки, сякаш мозъкът й можеше да се пръсне на парченца при най-лекото сътресение, но въпреки това тя направи опит да влезе в кожата на ревизора от Карс. Какво щеше да види той в счетоводните й книги? Прегледа първоначалния инвентарен списък на наличностите, който беше съставила. Коприна, тютюн, скъпоценни камъни, бижута, подправки, сребро и злато. Антийският дебеланко при воденичния вир беше откраднал няколко шепи от скъпоценните камъни и Ситрин беше включила в сметките приблизителната стойност на откраднатото. Числата се кипреха в черно върху хартията с кремав цвят и рисуваха картинката на началото. Оставаше да се види какво е направила по-нататък.

Разлистваше страниците с чувство на носталгия. Всяко сухо прошумоляване разкриваше нов артефакт от златната ера на магистра Ситрин. Договорът и разписката за помещенията, които беше купила за офис на банката. Подпечатаното разрешително, което й даваше право да развива банкова дейност на територията на града. Плъзна пръсти по тънката хартия. Не беше минал и един пълен сезон, откакто беше започнала. А й се струваше повече. Струваше й се като цял един живот. Ето ги и договорите за консигнация с търговеца на подправки и с търговците на платове. Нейната цена, тяхната надценка и окончателният приход от продажбите. Бижутата се бяха оказали най-проблематични. Зачуди се дали не е имало по-добър начин да ги пласира. Може би — ако беше изчакала да се върнат корабите от остров Нарин. Или ако ги беше дала на консигнация в някоя търговска къща, която работи за износ. Тогава не би наводнила вътрешния пазар, подбивайки собствената си цена. Е, следващия път.

Далечна гръмотевица се търкулна меко през ритмичното трополене на дъжда. Хлебарката, мокър като кокошка, донесе малкия сейф от кафенето заедно с бележчица от маестро Асанпур, който й пожелаваше скорошно оздравяване и казваше, че кафенето било пусто без любимата му клиентка. Това едва не я разплака отново, но сълзите й щяха да смутят подгизналия младеж, затова Ситрин се стегна и преглътна хлиповете.

Най-много се гордееше с частичния монопол, който беше постигнала, изкупувайки дялове в пивоварната, една от големите бъчварски работилници в града и няколко пивници. Всеки участник в процеса на производство беше обвързан с банката и от момента, в който зърното и водата пристигнеха в пивоварната, Ситрин печелеше от всяка сделка и едновременно с това гарантираше доставките към следващия етап, което отново й носеше печалба. Ако успееше да договори споразумение с неколцина фермери за гарантирани количества от зърнената им реколта, щеше да затвори цикъла и да удвои печалбите си. Да постигне хоризонтална и вертикална интеграция едновременно.

Но това щеше да остане за следващия управител на банката, който и да беше той. Ситрин отпи от кафето. Все пак идеята беше добра и тя успешно беше поставила основите й. След година, когато получеше останките от парите, които родителите й бяха инвестирали в банката, трябваше да се огледа за някакъв по-малък вариант на номера със затворения цикъл на производство. Никак нямаше да е приятно да се сбогува с магистра Ситрин бел Саркор и отново, макар и само за година, да се върне към битието си на банкова повереница. Но навършеше ли веднъж пълнолетие и получеше ли пари, с които да развие свой собствен бизнес…

Изведнъж настръхна. Студен огън сякаш подпали гръбнака й. Тя затвори книгите, които беше водила, и се върна към по-старите, водени от ръце, които вече бяха мъртви. Архивите от Ванаи. Откри краткото вписване с червено мастило, бележещо пристигането й в банката. Затвори книгата с треперещи ръце.