Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Още събираше сили, когато чу стъпките. Първо ритмичен тропот в долния край на стълбището, а после, преди първият чифт стъпки да е стигнал догоре, се чу още един, по-тежък. Нещо се удари в стената на къщата и Ярдем изсумтя. Долетя мокър звук, все едно дъждовна вода се стича от улука, но този идваше от по-близо. Появи се светлина. Фенер в ръката на Уестер. А зад него — Ярдем Хейн и двамата охранители картадами, помъкнали медна вана, дълга четири стъпки, ако не и повече.

— Трябваше да я донесем, пък после да я пълним — каза Енен с напрегнатия глас на човек, който носи нещо тежко.

— За следващия път ще знаем — отвърна Маркъс.

Ситрин ги видя как слагат ваната на пода. Висока беше до коляното на Маркъс и нещо се плискаше в нея.

— Какво правите? — попита Ситрин. Гласът й прозвуча треперливо.

Ярдем не й обърна внимание. Вместо това подаде на капитана кръгла каменна купичка и почна да пали свещите и лампите в голямата стая. Двамата картадами й кимнаха и заслизаха обратно по стълбите. Ситрин се надигна на лакът. Маркъс тръгна към нея и преди тя да реагира, я сграбчи за косата и я измъкна от леглото. Коленете й се удариха в пода и болката я прониза чак до мозъка.

— Какво правиш ?! — извика тя.

— Опитах с добро — каза Уестер и я натика във ваната. Водата беше топла. — Съблечи тия дрипи, иначе аз ще го направя.

— Изобщо няма да се…

На усилващата се светлина в стаята изражението му беше сурово и неумолимо.

— И преди съм виждал момичета. Няма да ме стреснеш. Ето ти сапун — каза и тикна каменната купичка в ръката й. — И гледай да си измиеш косата. Толкова е мазна, че може да се запали самичка.

Ситрин сведе поглед към купичката. Беше неочаквано тежка, капачето й прилепваше плътно. Вече не помнеше кога се е къпала за последно. Когато Уестер заговори отново, в гласа му се четеше примирение:

— Виж, или ти ще го направиш, или аз.

— Не гледай — каза тя и докато го казваше, разбра, че се съгласява на сделка, чиито условия не познава. Ала в главата й нямаше място за друго освен за облекчението, че не са я изоставили.

Маркъс изсумтя пренебрежително, но въпреки това се обърна с лице към стълбите. Ярдем се изкашля дискретно и влезе в спалнята. Ситрин съблече каруцарските дрехи и клекна във ваната. Въздухът студенееше върху мократа й кожа. Във водата плуваше дървена паничка и Ситрин я използва да се изплакне. Не си беше давала сметка колко е мръсна, докато не се изми.

Откъм стълбището се чу познат глас:

— Тя там ли е? — попита Кари.

— Тук е — отвърна Маркъс. — Просто ги метни.

Актрисата изсумтя, а Маркъс пристъпи напред и улови във въздуха някакъв вързоп.

— Ще изчакаме долу — каза Кари, после вратата към улицата се отвори и затвори. Маркъс развърза въжето, стегнало вързопа, и протегна зад себе си мека хавлия. Ситрин я взе от ръката му.

— Има и чиста рокля — изсумтя той. — Кажи, като се покриеш.

Ситрин излезе разтреперана от ваната и бързо се избърса.

Водата във ваната беше потъмняла, по повърхността й плуваше мръсна пяна. Навлече роклята. Беше от Карините и миришеше на театрален грим и прах.

— Облякох се — каза тя.

Ярдем излезе от спалнята. Беше събрал в одеялото й цял куп празни мехове и бутилки. Бъчонката и второто шише с вино също бяха там, при труповете. Ситрин му махна да ги остави, защото не е приключила с тях. Тралгунът обаче само кривна ухо и обиците му звъннаха. Ситрин го проследи мълчаливо с поглед как излиза.

— Сега ще ти донесат храна — каза Маркъс. — Всичките ти банкови книжа ли са тук?

— Държа един тефтер в кафенето — отвърна тя. — И копия на част от договорите.

— Ще пратя някой да ги донесе. На стълбището долу и пред прозореца ти ще сложа охрана. Никакви напитки няма да влизат тук, най-много кафе. Ще стоиш заключена, докато не измислиш какво да направим, за да си запазиш банката.

— Нищо не може да се направи — каза тя. — Забранено ми е да преговарям и да сключвам сделки.

— А Бог ми е свидетел, че ние не искаме да нарушаваме правилата — каза Маркъс. — Потрябва ли ти нещо, само кажи. Всекиму се случва да изпадне в самосъжаление и да удари по една-две бири, но ти прекали. Край. Няма да близваш алкохол и ще си свършиш работата. Ясно?

Ситрин пристъпи към него и го целуна. Устните му бяха неподвижни и неуверени, четината край тях — твърда. Беше й третият мъж, когото целува. Сандр, Кахуар и капитан Уестер.

— Дъщеря ми щеше да е кажи-речи на твоите години.

— Би ли направил това с нея? — попита Ситрин и кимна към ваната.