Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Изчакай тук — каза Клара от прага.

— Както желаете, милейди — отвърна Винсен Коу и застана с гръб към стената като страж на пост, без ни най-малкия намек, че смята да се върне на долния етаж и да изпълни негласното й нареждане. Поведението му започваше да я дразни.

Дневната беше в нови цветове — оттенъци на червеното и златното, — но ниският диван до прозореца, който Клара харесваше, още беше на мястото си. Като добра домакиня, Фелиа й беше приготвила лула — изящно произведение на изкуството от кост и твърдо дърво. Клара я взе и я напълни с тютюн.

— Вече не знам какво да правя — каза Фелиа и седна на дивана. Наведе се напред с ръце между коленете, като изплашено дете. — Повтарям си, че не е толкова зле, но после се будя посред нощ и повече не мога да заспя. А Фелдин никога не е в леглото. Ляга си заедно с мен, но веднага щом заспя става и се захваща с писмата и срещите си.

— Времената са трудни — каза Клара. Запали лулата с тънката сребърна свещ, оставена за тази цел, и дръпна дълбоко.

— Симеон щеше да даде принца за повереник на Къртин. Сега обаче, когато Къртин е в изгнание, всички се борят със зъби и нокти за настойничеството. Мисля, че… мисля, че Симеон може да избере Фелдин. Току-виж на мен се паднало да възпитавам принц. — Фелиа се изкиска. — Можеш ли да си ме представиш как възпитавам принц?

— Астер е момче — каза Клара. — Аз съм отгледала три момчета. Възпитанието им се състои най-вече в това да държиш чупливите предмети на високо.

— То и мъжете са същите — каза Фелиа. — Изобщо не се замислят какво може да счупят.

Клара издиша облаче сладък дим, преди да отговори.

— Точно в това е въпросът, нали? Имаме проблем, който преля от нашия двор и вече залива Северобреж и Астерилхолд. Бас държа, че Саракал и Холскар също са нащрек.

— Така е. Нащрек са.

— В такъв случай, скъпа — каза Клара със съзнателно лековат тон, — какво да направим двете с теб, за да разрешим проблема?

— Изобщо не разбирам защо се впрягат толкова. В миналото Астерилхолд, Антеа и Северобреж са били васални на Върховните крале. Изпоженили сме се помежду си. На практика вече сме едно кралство, като си помислиш.

— Това е много вярно — каза Клара и седна до братовчедка си. Фелиа подръпваше разсеяно роклята си, махаше кончета и прашинки, които не бяха там.

— Не разбирам защо приказват за мечове, лъкове и прочие. Никой не иска война, сигурна съм. Не искат, нали? Защото какво ще спечелят едните или другите? Не е като да не сме едно кралство, нали?

— Да, но докато в Камнипол има един трон, а в Калтфел — друг, ще дрънчат с оръжията, неизбежно е — каза Клара. — Защото те точно това правят, нали?

Фелиа се стресна. Очите й се разшириха повече от нормалното, пръстите се впиха в коленете й до побеляване. Виж, това вече беше интересно. Клара се изкашля и продължи, уж не е забелязала нищо.

— Номерът е да направим така, че всички да си запазят честта ненакърнена и в същото време да склонят на дребни отстъпки. Знам, че Досън няма да се вразуми, освен ако не измислим как да му отворим очите за здравия разум, без да го подлагаме на унижение. Предполагам, че и твоят Фелдин е същата стока.

— Но той печели. Смята, че е спечелил, а и ако принцът наистина дойде да живее при нас…

Клара изчака.

— Знаеш, че се възхищавам на Досън — продължи Фелиа. — Той винаги е толкова непоклатим в убежденията си. И дори когато е бил груб с Фелдин, то е защото вижда света такъв, какъвто той би искал да бъде. А не заради гняв или злоба, сигурна съм.

— Е, аз не бих стигнала чак дотам, че да нарека скъпия си съпруг незлоблив, но разбирам какво искаш да кажеш.

Фелиа се изкиска нервно. Раменете й бяха сгърбени като на човек, който се е стегнал да поеме удар.

— Чу ли, че Раниа Хирен е бременна? — попита тя. Клара проведе кратък вътрешен спор със себе си и реши да угоди на Фелиа. Нека смени темата, щом иска.

— Пак ли? За кой път й е?

— За осми, ако броиш само живородените. Иначе — за единайсети.

— Не знам откъде намира сили — каза Клара. — Но явно и мъжът й си го бива. Раниа е най-милото същество, което познавам, но след като роди близнаците, съвсем провисна, горката. Не е тя виновна, разбира се. Просто кожата й е такава.

— И моята е същата, между другото — вметна Фелиа. — Страх ме хваща като си помисля как ще изглеждам след първото си дете.

— Ти си млада, миличка. Сигурна съм, че лесно ще влезеш във форма. Нали няма да се обидиш, ако те попитам имате ли напредък по този конкретен проект?