Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Изглежда, бяха особено заинтригувани от тимзините. Поне по този въпрос Гедер знаеше доста. Унизително бе да признае големите бели петна в познанията си, но пък жаждата на смуглите мъже за информация правеше унижението поносимо. Дори приказките и вицовете посрещаха като откровения.

Откри, че е започнал да им разказва за собственото си минало. За детството си в Сламенкърш. За баща си и за двора в Камнипол. За Ванайската кампания, как беше приключила, за наемническия бунт в столицата и за пътуването си през Кешет.

Когато слънцето напече непоносимо, свещениците изнесоха сгъваема тента, забиха дебелите колове в земята и я опънаха да му пази сянка. Тентата се издигаше зад гърба му като гигантска ръка. Изкараха навън и широки керамични саксии с мокър пясък, който да охлажда кратуните с вода. Гедер се подкрепяше с ивици осолено козе месо, подправено с кимион, и говореше до прегракване. Лекцията приключи чак когато слънцето се хлъзна зад планинските върхове и откъм храма прозвуча хрипливият като кучешки лай призив за молитва. Слугите на Гедер му вдигнаха бивак на двора и легнаха да спят на земята до палатката му. А после, на третия ден, докато Гедер се опитваше да изкара някакъв що-годе приемлив звук от прегракналото си гърло, Басрахип — или басрахипът, продължаваше да се чуди Гедер — дойде при него и му даде знак да го последва. Поведе го по каменно стълбище, загладено като стъкло от кожените подметки на поколения свещеници, сетне продължиха по широк проход, който приличаше колкото на коридор, толкова и на пещерно устие.

Гедер бе очаквал да види красиво обработен камък, шедьовър на каменоделското изкуство, но в коридорите нямаше и следа от намесата на чук и длето. Всичко тук беше с естествен произход, сякаш планината е знаела, че някой ден ще стане дом за тези мъже. Фенери от хартия и пергамент стояха в малки стенни ниши и хвърляха светлината си по пода и куполообразните тавани. Във въздуха се усещаше силна миризма, която Гедер не успя да разпознае — отчасти на изпражнения, отчасти на някаква подправка. И беше много горещо, много задушно. Сякаш след безброй завои коридорът се разшири и висшият свещеник спря.

Огромната зала беше по-висока от двайсет мъже, стъпили на раменете си. Таванът се губеше в непрогледен мрак, а в мрака се извисяваше гигантска позлатена статуя на паяк, осветена от стотици факли. Най-малко петдесет мъже стояха на колене пред статуята, всичките с лице към Гедер, скръстили ръце с длани на раменете. Гедер замръзна с провиснала уста. Никой кралски двор в познатия му свят не можеше да се похвали с такъв величествен спектакъл.

— Богинята — каза Басрахип и гласът му отекна в просторната зала и я изпълни. — Господарка на истината и непобедена владетелка на света. Благословени сме от нейното присъствие.

Гедер дори не забеляза кога гигантът е сложил ръка на рамото му и е започнал да го натиска леко, но неотменимо надолу. Коленичи и това му се стори най-очевидното нещо предвид обстоятелствата.

След това го заведоха в нова квартира, не в самия храм, а в нещо като пристройка или крило до планинската снага. Изглежда, всички стаи тук бяха единични, като монашески килии. Оръженосецът на Гедер му донесе голям леген да се измие, книгите му и малкото походно писалище и запали фенера. Тази нощ Гедер си легна в мрака, завит с тънко вълнено одеяло и без никакви изгледи да заспи. Абсурд беше да заспи при толкова много вълнения. Единственото му разочарование беше, че храмът няма библиотека.

На четвъртата сутрин Басрахип дойде и така започнаха разговорите им, които продължаваха и досега.

— Не разбирам защо се криете.

— Наистина ли не разбираш? — попита Басрахип.

Вървяха по тясната тухлена пътека, която водеше към храмовия кладенец.

— Праведния слуга — каза Гедер. — На практика всеки от вас го притежава. Ако не се криехте тук, а живеехте с другите хора, щяхте да отсъждате кога един търговец лъже за разходите и цената. Или кога последователите ви имат задни мисли. А животът в кралския двор… Боже, като си помисля какви неща бихте могли да свършите там.

— Точно затова се крием — каза Басрахип. — Винаги, когато сме се намесвали в светските дела, резултатът е бил един и същ. Мечове и огън. Онези, които не са докоснати от богинята, живеят в лъжи. За тях нашите гласове са като предизвестена смърт. Богинята има много врагове и всички те са безмилостни.

Гедер ритна едно камъче и то се търкулна пред тях. Жегата притискаше главата и раменете му.