Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Барон Остерлинг — поздрави банкерът с поклон. — Благодаря, че ме приехте. Поднасям извиненията си, че пристигам без предизвестие.

— Сега какво, вие ли изпълнявате поръчки на Канл Даскелин, или той изпълнява вашите?

— Аз изпълнявам неговите. Ситуацията в двора е деликатна. Той искаше да ви информира за положението, но няма вяра на куриери, а и някои неща е по-добре да не се записват черно на бяло.

— И затова ми праща кукловода от Северобреж?

Банкерът замълча. Една доловима руменина обагри страните му, но те все пак се разтегнаха в обичайната любезна усмивка.

— Милорд, не ме разбирайте погрешно, но мисля, че има едно-две неща, които е добре да изясним. Аз съм поданик на Северобреж, но не съм член на двора и не съм тук по заръка на своя крал. Представлявам Медеанската банка и никой друг.

— Значи шпионин без кралство. Още по-зле.

— Моля за извинение, милорд — каза банкерът. — Виждам, че не съм добре дошъл. Моля да ми простите натрапничеството.

Поклони се ниско и тръгна към вратата, отнасяйки със себе си Камнипол и кралския двор. „Само защото не ти харесва, не значи, че е трудно.“ Така му беше казала Клара, преди да замине.

— Чакайте — каза Досън и си пое дълбоко дъх. — Коя беше с най-хубавата рокля на трижди проклетия бал?

— Моля?

— Дошли сте тук, за да свършите нещо — каза Досън. — А се държите като страхливец, който подвива опашка при първата по-остра дума. Седнете. Слушам ви.

Парин Кларк се върна и седна. Очите му изглеждаха по-тъмни, лицето му беше безизразно като на човек, който играе карти при висок залог.

— Нямам нищо против вас — каза Досън, седна срещу него от другата страна на масичката и си отчупи от коричката на хляба. — Нищо лично. Имам проблем с професията ви.

— Аз съм човекът, когото Коме Медеан изпраща, когато възникне проблем — отвърна Парин Кларк. — Нито повече, нито по-малко.

— Вие творите хаос — каза Досън, тихо и без намерение да се заяжда. — Вие сте от хората, които правят бедняците богаташи и богаташите — бедняци. Йерархията и редът не означават нищо за вашего брата, но значат всичко за хора като мен. Не вас презирам. А онова, което представлявате.

Банкерът преплете пръсти пред коляното си.

— Ще чуете ли какви новини нося, милорд? Въпреки мнението си за мен?

— Да.

Близо час банкерът описва без бързане и излишни емоции картинката на бавното свлачище, разклащащо основите на Камнипол. Разказът потвърди подозренията на Досън, че нежеланието на Симеон да обяви настойник на сина си е резултат от страха му да не размъти водата още повече. Уважението към трона му се разклащало все повече и от всички страни. Даскелин и съюзниците му се мъчели да го подкрепят всячески, но дори в редиците на лоялните започвало да се чувства напрежение. Исандриан и Клин кротували прогонени, но Фелдин Маас бил навсякъде. Сякаш изобщо не спял този човек. И навсякъде разправял една и съща история — че нападението на наемниците било инсценирано, за да изпадне Къртин Исандриан в немилост и принц Астер да не му бъде даден за повереник. Любимият довод на Маас бил, че навременната поява на войниците от Ванаи била част от грижливо подготвената театрална постановка.

— Режисирана от мен — добави Досън.

— Не само от вас, но иначе — да.

— Лъжи, от началото до края — каза Досън.

— Не всички му вярват. Но има и такива, които вярват.

Досън потърка чело. Денят свършваше, слънцето аленееше на хоризонта. Оправдаваха се най-лошите му опасения. И Клара беше в центъра на всичко това. Преди оптимистичният й план изглеждаше рискован. Сега, след новините от столицата, изглеждаше чисто и просто наивен. Ех, ако банкерът беше дошъл преди седмица… Сега беше вече късно. Миналото не подлежеше на промяна.

— Симеон? — попита Досън. — Той добре ли е?

— Напрежението му се отразява зле — каза Парин Кларк. — И на него, а струва ми се, и на сина му.

— Мисля, че не смъртта ни убива, а страхът — каза Досън. — Какви са новините от Астерилхолд?

— От свои източници знам, че Маас поддържа контакт с неколцина влиятелни мъже в тамошния двор. Получил е заем в злато и обещания за подкрепа.

— Значи събира армия.

— Така е.

— А Канл?

— Опитва се и той да направи същото.

— Колко време имаме, преди да се стигне до истинска битка?

— Това никой не може да предскаже, милорд. Ако действате предпазливо и извадите късмет, може би никога няма да се стигне до това.

— Едва ли. — Досън поклати глава. — Астерилхолд ни притиска от едната страна, вие от другата.