Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Някакъв човек излезе и тръгна към тях. После още двама, с мечове на гърбовете. Гедер махна с ръка и слугите се разтичаха да запалят факлите. Мъжът, който вървеше най-отпред, беше истински исполин, и в раменете, и в кръста. Плешивото му теме лъщеше под лунния светлик. Дрехата му изглеждаше черна на светлината на факлите, но можеше да е всякакъв друг тъмен цвят. Мъжете от въоръжения му ескорт носеха същите раса като свещениците, но от по-хубава материя: дръжките на мечовете им и ножниците светеха в зелено.

— Ти ли си принц Палиако, който е дошъл да научи за Синир Кушку? — попита исполинът. Макар да говореше тихо, гласът му бе със силата на гръмотевица. Сила, от която кръвта на Гедер се смрази.

— Аз съм.

— Какво предлагаш в замяна?

„Нищо нямам — помисли си Гедер. — Фургон и няколко слуги. Изхарчих почти всичкото си сребро по пътя дотук, а и какво изобщо може да се купи с него? Не е като да идете на пазара и да…“

— Новини? — каза той. — Мога да ви разкажа какво става по широкия свят. Понеже вие сте… далеч.

— Мислиш ли злото на богинята?

— Ни най-малко — отвърна Гедер, изненадан от въпроса. В никоя от книгите му не се споменаваше за богиня.

Огромният мъж замълча, сякаш се вслушваше в самия себе си. После кимна.

— Ела с мен, тогава, принц Палиако, и ни разкажи за своя свят.

Лято в Остерлингов хребет. Досън ставаше с изгрева и по цял ден обикаляше земите си: наваксваше със задачите, останали несвършени покрай зимните му дела и пролетните интриги. Каналите, които напояваха южните ниви, имаха нужда от ремонт. Едно от селата на запад беше изгоряло през пролетта и Досън се погрижи за възстановяването му. Двама мъже бяха хванати да залагат капан за елени в гората и той присъства на обесването им. Където и да отидеше, крепостните селяни му отдаваха почит и той я приемаше като нещо дължимо.

Тревата покрай пътищата беше израснала висока. Широките листа на дърветата трептяха в зелено и сребърно под ласките на ветреца и слънцето. Два дни път от изток на запад, четири от север на юг, планински пътечки, където да ловува, уютът на семейното ложе нощем и синьо небе отгоре. Досън Калиам не се сещаше за по-луксозен затвор, където да си губи времето, докато кралството се срива.

Имението беше обхванато от трескава дейност. Мъжете и жените на служба при Досън не бяха свикнали господарят им да е тук през дългите летни дни, точно както не бяха свикнали с отсъствието му през зимата, освен когато се включваше в кралския лов. Досън чувстваше осезаемо тревогата им. Всички знаеха, че е заточен до края на сезона, и всички без съмнение гадаеха, клюкарстваха и фантазираха.

Да им се сърди за това би било като да се сърди на щурците, че пеят. Какво друго да очаква от едни прости селяни? Дай им да се наядат и друго не ги интересува. Мнението им за по-широкия свят струваше колкото мнението на дъждовна капка или на клонче в гората.

Виж, от Канл Даскелин беше очаквал повече.

— Още едно писмо ли, скъпи? — попита го Клара, докато той крачеше по дългата галерия.

— Нищо съществено не казва. Чуй само — отвърна Досън и тръсна ядно страниците. Откри мястото и започна да чете: — „Негово величество е все така в лошо здраве. Лекарите предполагат, че го измъчва споменът за наемническия бунт, но вярват, че до зимата ще се възстанови.“ Или това. „Лорд Маас защитава по най-агресивен начин лорд Исандриан и неговия добър характер и се възползва максимално от факта, че се отърва без наказание.“ Всичко е в този дух. Провокации и намеци.

Клара остави гергефа с бродерията. Жежкият следобед беше оросил с пот челото й, кичур коса се беше измъкнал от мрежичката. Роклята й беше от тънка лятна материя, която не скриваше формите й, по-меки от на млада жена и по-спокойни. Изглеждаше красива в булото от слънчева светлина, изливаща се през прозореца.

— А ти какво очакваш, любими? — попита тя. — Да ти пише в прав текст, директно?

— По-добре изобщо да не ми беше писал, като ще пише така — изсумтя Досън.

— Знаеш, че това не е вярно, любов моя — успокои го Клара. — Дори да не ти споделя всички подробности от дворцовия живот, фактът, че ти пише, означава нещо. Винаги можеш да прецениш един човек по това с кого си пише. Някакви новини от Джори?

Досън седна на дивана срещу нея. Слугинче влезе през вратата в другия край на галерията, видя господаря и господарката и бързо се оттегли.

— Получих писмо от него преди десет дни — каза Досън. — Пише, че всички в двора стъпват на пръсти. Никой не се заблуждава, че кризата е отминала. Симеон трябваше да обяви настойника на принц Астер още на годишнината от кръщението му, но вече три пъти го отлага.