Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Но?

Маркъс примижа, загледан в градската баня. Двама картадами си крещяха ожесточено, сочеха банята и се надвикваха. Кльощаво тралгунско момиче мина покрай тях, като ги зяпаше любопитно.

— Трябва ми услуга — каза Маркъс.

— Какво си намислил?

— Ще ми се пак да ми обясниш онова, дето Ситрин имала право на свои си грешки. И че аз е трябвало да заглаждам всеки остър ръб, в който има опасност да се удари.

— Аа — проточи майстор Кит.

— Играе с много високи залози — каза Маркъс, — и срещу хора, които имат десетилетия жизнен и професионален опит зад гърба. И…

— И?

Маркъс прокара пръсти през косата си.

— Оплела се е като пиле в кълчища. Заложила е твърде много от себе си, без дори да си дава сметка. Когато всичко се срине под краката й… искам да го спре сега, овреме. Преди да е пострадала.

— С други думи, искаш да я предпазиш.

— Не искам — каза Маркъс. А миг по-късно: — Искам. А не ме бива да предпазвам жени. Затова искам от теб да ми кажеш, че не бива да се опитвам.

— Защо не се обърна с тази молба към Ярдем? Той, вярвам, те познава по-добре от мен.

— Знам какво ще каже Ярдем. Дори знам с какъв тон ще го каже. Така че няма смисъл да го питам.

— Но смяташ, че ще повярваш на мен?

— Когато поискаш, ти можеш да си много убедителен.

Майстор Кит се засмя и седна до него. Кари извика, актьорите вдигнаха сцената на пантите й и превърнаха дъсчената платформа в страница на висок фургон. Сандр отиде да впрегне мулетата. Соленият бриз притихна за миг, после смени посоката си и погали хладен лицето на Маркъс. Облаците посивяха, изгубили слънчевите си краски. Много скоро кръчмите, бордеите и баните щяха да изнесат цветните си фенери с надеждата да привлекат пари и клиенти така, както светлината привлича нощни пеперуди. Стражите от краличината гвардия щяха да плъзнат по улиците. А Ситрин… По-добре беше да не мисли какво ще прави Ситрин.

Без да бърза, Маркъс разказа всичко на актьора. Деловите планове на Ситрин, амбициите й за развитието на банката, надпреварата за ескортиращите бойни кораби, странната й връзка с основния й конкурент с наполовина ясурийска кръв. Майстор Кит го слушаше внимателно, а когато Маркъс млъкна, сви устни и вдигна поглед към потъмняващото небе.

— Ще ти кажа едно, Маркъс, и ще ти го кажа, защото е вярно. Вярвам, че Ситрин притежава всичко необходимо, за да извърти номера. Стига да си отваря очите и ушите, да претегля внимателно фактите и с мъничко късмет в добавка, може да се справи.

— „Може“ е хубава дума. Но дали ще се справи наистина?

Майстор Кит мълча дълго. А когато отново проговори, в думите му имаше нескрита тъга.

— Вероятно не.

Ситрин лежеше в мрака. Кахуар лежеше до нея, бавният дълбок ритъм на дишането му почти се губеше, погълнат от хора на щурците, които пееха под прозореца. Завивките под и около Ситрин бяха много меки и още влажни от пот.

Чувала беше, че първия път боляло, но нея не я заболя. Зачуди се колко от другите неща, които беше чувала за секса, са също толкова неверни. Ако я беше отгледала майка, може би щеше да е друго, може би щеше да е по-осведомена. И все пак, като за човек, който няма ясна представа какво прави, експериментът, изглежда, се беше увенчал с успех. Кахуар беше пил достатъчно, за да зареже превземките, а от нея се искаше само да го следва. Няколко целувки, няколко милувки, а после й беше съблякъл набързо роклята, метнал я бе на леглото си и оттам нататък за Ситрин не остана много за правене. Цялата тази работа с тласъците и грухтенето беше доста глупава, но след това Ситрин откри. Че мисли за Кахуар с повече топлота. Може би връзката, която сексът създаваше между мъжа и жената, се раждаше от споделеното удовлетворение и унижение.

Въпреки това Ситрин се радваше, че Кахуар спи. Опиянението от алкохола беше отминало, а покрай вълненията на изминалата вечер и последвалото отрезвяване сънят едва ли щеше да я споходи. Ако Кахуар беше буден, щеше да се почувства длъжен да поддържа разговор и да се прави на любезен домакин, а това би я смутило още повече. По-добре да си хърка, прегърнал възглавницата, а тя да си размишлява на воля.

Ако пролетта на остров Нарин беше дошла рано, ако презокеанската търговия бе подранила, ако още стотина неща, за които нито тя, нито друг в Порте Олива имаше информация, се бяха случили, първите кораби от Нарин можеше да пристигнат още утре. Или пък можеше да минат седмици, месец дори, преди търговците да разберат какво е станало с инвестициите им. Докладите на капитаните щяха да донесат и последната информация, от която се нуждаеше Ситрин — каква е активността на пиратите, какво е състоянието на северните пристанища, каква е вероятността в Северобреж да избухне гражданска война или Антеа да поднови завоевателната си политика. Скоро след това трябваше да представи офертата си на губернатора.