Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Не знаех, че първокръвни и ясуру могат да имат общо поколение — каза Маркъс. — Вие сте първият, когото виждам.

Мъжът разпери ръце, сякаш казваше: „И въпреки това, ето ме.“ На глас каза:

— В Лионеа има и други като мен. А и за определен вид задачи хората предпочитат да наемат човек без семейство.

— А — каза Маркъс. — Значи сте… като мулетата? Не можете да имате деца.

— Моята благословия и проклятие.

— Познавах няколко такива на север. Случва се и при смесване на синаи с дартини. Познавах и неколцина, които само твърдяха, че не могат да имат деца. За да се харесват на жените. Понеже няма опасност и прочие.

— Да, има си и добри страни — каза с усмивка Кахуар.

Маркъс си представи как се пресяга през масата и му скършва врата. Не би било лесно обаче. Ясурите бяха силни копелета, и бързи. Отпи дълга глътка от халбата. Имаше същия вкус като бирата от пивоварната, в която Ситрин беше инвестирала. Явно момичето беше уредило сделка и с кръчмата. Кахуар килна глава и се усмихна вежливо със заострените си зъби.

„Тя е наполовината на годините ти — помисли си Маркъс. — Още е дете , за бога!“ Но не би могъл да го изрече на глас. Вместо това каза:

— Как ви се струва животът в Порте Олива?

— Харесва ми тук. Кланът ми липсва, разбира се, но ако успея да сключа договор, който да им осигури работа… Е, тогава ще си е струвало цената.

— Кланът ви трябва да е голям, за да влезе в надпревара с Медеанската банка. Повечето биха се отказали.

— Аз го виждам по малко по-друг начин. За мен Медеанската банка влиза в надпревара с нас. Битката ще е интересна. Магистра Ситрин е впечатляваща жена.

— И аз винаги съм бил на същото мнение — каза Маркъс.

— Отдавна ли работите за нея?

— Срещнахме се във Ванаи — каза Маркъс. — Дойдох тук с нея.

— Значи е добър работодател?

— Нямам оплаквания.

— Хората говорят, между другото. За вас. Обикновен банков клон, пък бил той и на Медеанската банка, чиято охрана се ръководи от Маркъс Уестер? Хората виждат в това знак, че магистра Ситрин залага на по-агресивна стратегия.

— А вие какво мислите? — попита Маркъс с премерено неутрален тон.

— Какво мисля аз ли? — каза Кахуар и се облегна на стената зад пейката. Сбърчи чело, сякаш за пръв път правеше анализ на собствените си мисли. След малко вдигна пръст. — Мисля, че сте избрали тази работа, защото не проявявате интерес към командването на частна армия. Следователно магистрата също няма интерес към бойните действия.

— Интересна мисъл.

— Вие сте ценен човек, капитан Уестер. И това не е тайна за никого.

Маркъс се изсмя и попита:

— Опитвате се да ме подкупите? Това правите, нали? Чудите се дали мога да бъда купен?

— Можете ли? — попита Кахуар Ем без грам неудобство в гласа.

— На света няма толкова злато — отговори Маркъс.

— Разбирам и уважавам позицията ви. Но и вие разберете, че дългът към клана ме задължаваше да пробвам.

Маркъс допи бирата си на екс и стана.

— Нещо друго за обсъждане, сър?

Кахуар поклати глава.

— За мен наистина е чест да се запознаем, капитан Уестер. Уважавам и вас, и работодателката ви.

— Добре е да се знае — каза Маркъс, после мина през общото помещение и излезе да чака Ситрин на улицата, а горещината да върви по дяволите. След малко Ситрин се появи почти на бегом, точно като младо момиче, и Маркъс тръгна да я пресрещне. По лицето й беше избила пот и размазваше красилата по устните и около очите й.

— Погрижих се за всичко — каза Ситрин. — Добре направи, че дойде да ме повикаш. Този тип е претенциозен задник, но ще ни е много полезен.

— А твоят ухажор току-що се опита да ме подкупи — каза Маркъс.

Ситрин се закова на място. За част от мига Маркъс видя тревогата в очите й, после маската покри лицето й отново. Вече не бе нито момичето, нито разпукващата се жена, а фалшивата светска дама, която беше създал майстор Кит. Онази Ситрин, която Маркъс харесваше най-малко.

— Естествено — каза тя. — Бих се изненадала, ако не беше опитал. Капитане, може да не се върна в къщата тази нощ. Ако утре сутринта ме няма, недей да вдигаш всички по тревога. Ще ти пратя съобщение по някого.

Със същия успех можеше да го цапардоса с тухла по главата. „Той е твой враг“, „забранявам ти да спиш с този мъж“ и „моля те, не го прави“ се блъскаха с лакти в главата му кой ще изпревари. Ала Маркъс успя единствено да кимне. Ситрин, изглежда, видя нещо в очите му, защото го стисна нежно над лакътя, преди да се върне в кръчмата при Кахуар Ем.