Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Не разбирам — каза Гедер.

— С неколцина мои приятели финансирахме тържествата по посрещането ви. Традиция е да посрещаме подобаващо всеки пълководец, който се завръща в столицата след голяма победа.

Гедер бавно се огледа. Нещо тежко беше пуснало корени в корема му, а високата скала, надвиснала над него, внезапно се люшна като фиданка на силен вятър. Устата му пресъхна.

— Победа? — повтори той.

— Пожертването на Ванаи — каза Досън. — Смело и безапелационно. Най-смелото решение от цяло поколение насам и затова едва ли е чудно, че хората са излезли да посрещнат човека, проявил такава завидна безкомпромисност.

Гедер видя как една жена изпълзява върху стената на мъртвия град и как зад тъмния й силует танцуват пламъци. В спомените му жената падаше. Ревът на огъня бучеше в ушите му. Това е било победа ? Широки тралгунски ръце го прихванаха за раменете и го заведоха до очакващия го стол. Гедер зяпна тъпо Досън, когато носилката се люшна, надигна се и потегли.

Южната порта водеше към площад. Гедер беше идвал тук и знаеше как изглежда хаосът от просяци, амбуланти, стражари, волове, каруци и кучета. Сега обаче беше като да влезеш в Камнипол такъв, какъвто си го представя момче, което само е чувало разкази за величието на града. Най-малко триста души стояха зад линията на почетната стража и вееха знаменца с цветовете на дома Палиако. Вдясно имаше платформа, на която се бяха качили мъже с везани плащове и лъскави туники. Ето го барона на Воденблат. До него стоеше млад мъж с цветовете на дом Скестинин. Не главата на семейството, а някой от синовете му, най-големият навярно. И още половин дузина, които зашеметеният мозък на Гедер разпозна едва отчасти, преди носилката да отмине. А после, в края, с високо вдигната глава и стичащи се по бузите сълзи, стоеше баща му, изпълнен с неприкрита гордост.

Тълпата го последва, викаше и хвърляше във въздуха цветя и увити в шарена хартия бонбонки. Бяха толкова шумни, че възпрепятстваха всеки опит за разговор, така че Гедер нямаше друг избор, освен да зяпа лорд Калиам в изумление.

На едно голямо кръстовище, където се срещаха половин дузина улици, носилката се поколеба. Толкова близо до Кралски шпил къщите бяха на по три и четири етажа и на всички прозорци се тълпяха хора, нетърпеливи да го видят как минава през града. Някакво момиче, провиснало от висок прозорец вляво, хвърли шепа цветни панделки, които се разтанцуваха във въздуха. Гедер махна на девойката и го заля нещо шеметно, нещо сладко.

Въпреки стореното той беше герой. Заради стореното. Заля го не просто облекчение. Беше нещо по-голямо — отмяна на смъртна присъда, опрощение. Той вдигна ръце, попивайки жадно овациите. Ако беше сън, предпочиташе да умре, отколкото да се събуди.

— Решението беше трудно — каза Гедер високо. — Да заличиш цял град е нещо ужасно. Не тръгнах с леко сърце по тази пътека.

— Със сигурност — каза вторият син на барон Наринг почти без да заваля думите. — Но точно в това е въпросът, нали? Лесните неща искат ли смелост? Не. Но да се изправиш пред дилема? Да направиш необходимото?

— И да го направиш категорично — уточни Гедер.

— Именно — кимна момчето. — Да действаш категорично.

Банкетната зала беше в непосредствена близост до господарската къща на Досън Калиам. Не беше чак толкова великолепна като балните зали и парковете на истинско имение, но я биваше. А да ти предоставят толкова място зад крепостните стени на Неумиращия град се равняваше на три пъти по-голямо място в провинцията. Свещи горяха по високите стени под куполите, фенери от духано стъкло висяха на толкова тънки верижки, че окото не ги различаваше в сумрака. Широки врати се отваряха към свежи градини, потънали в уханието на разрохната пръст и пролетни цветя. Обилната храна, щедрите количества алкохол и танците си бяха казали своето. Половин дузина благородници вече се бяха изредили на подиума да възхвалят достойните за възхищение действията на Гедер в Свободните градове.

Действията му нямали нищо общо със слабостта, нерешителността и корупцията, които от толкова време тровели генералите на Антеа, казаха те. Гедер Палиако бил дал урок не само на Свободните градове, а и на целия свят. Дал урок и на своите сънародници. Чрез своите действия той напомнил на всички тях какво може да постигне чистотата. Дори кралят беше пратил куриер с писмено съобщение във връзка със завръщането на Гедер в Камнипол.

Аплодисментите след всяка реч бяха оглушителни. Бяха знак за уважението и възхищението на хора, които го бяха удостоявали най-много с бегло кимване при редките му пребивавания в двора. А после танците. Обикновено Гедер избягваше това придворно развлечение, но съпругата на Досън Калиам, Клара, настоя да направят поне един кръг на просторния дансинг в градината и в края на въпросния кръг Гедер вече чувстваше, че има приблизителен контрол над краката си. Направи още няколко кръга, кавалерствайки на по-млади, необвързани жени, преди бедрата и глезените му да го спрат с протестния си вой. Джори му беше донесъл кожения плащ и когато денят застудя в нощ, а виното и бирата се разляха още по-щедро, Гедер го наметна с благодарност.