Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Благородните домове имаха свои платформи, издигнати и подредени според статута на всяко семейство. И според това на кого е лоялно семейството. Политическата обстановка в кралския двор се виждаше с просто око и гледката не беше приятна. Знаменца с цветовете на десетина дома се развяваха около краля и принца и повечето принадлежаха на Исандриан и неговата фракция. Включително знаменцата в сиво и зелено на Фелдин Маас. Крал Симеон седеше високо над всичко това, облечен в кадифе и кожи от черна норка, и се усмихваше въпреки гледката.

Колона стрелци ясуру маршируваше по улиците, бронзовите им люспи блестяха като метал на слънцето. Носеха знамената от обработена кожа на Боржа. Досън прецени на око бройката им. Две дузини, да речем. Записа си числото, докато стрелците поздравяваха крал Симеон и сина му, спрели в строй пред високия подиум. Принц Астер им върна жеста със същата широка усмивка, с която бе поздравявал отрядите досега и с която щеше да посрещне следващите.

— Исандриан е гадно копеле — каза Досън. — Като си дошъл да откраднеш трона от момчето, поне бъди така добър да не окичваш меча си с панделки.

— За бога, Калиам, не казвай такива неща на всеослушание — каза Одерд Фаскелан. Зад тях Канл Даскелин се изкиска.

Петима йему вървяха с тежка стъпка по улицата. Бивните им бяха боядисани в ярки сини и зелени цветове, ръстът им ги извисяваше много над първокръвните зрители. Не личеше да имат брони или оръжия, но уродливите им размери бяха оръжие сами по себе си. Петимата спряха пред краля, поздравиха официално, принцът отвърна на поздрава им и единият извиси глас в дюдюкащ варварски рев. Другите се включиха в рева, гласовете им се разделиха по височина и после се сплетоха като в плитка. Лек вятър подръпна плаща на Досън, дърветата покрай улицата потръпнаха и сведоха клони. Въздухът отекна от всички страни. Гласовете се смъкнаха в по-нисък регистър, после мъжът в средата на глутницата вдигна гигантския си месест юмрук. Малката вихрушка брулеше зрителите на площада.

Хитреци значи. Досън си записа и това.

— Дали ще ударят преди началото на игрите? — попита Даскелин, сякаш се чудеше дали ще завали.

— Всъщност няма нужда да нанасят удар, нали? — попита Одерд.

— По-вероятно е да го направят след началото — каза Досън. — Но всичко е възможно.

— А ти помисли отново върху предложението на Парин Кларк — смени темата Даскелин.

— Няма — отвърна Досън.

— Налага се. Или не виждаш това, което виждам аз? За да се изправим срещу такъв противник, ни трябват съюзници. И злато, ако си говорим правичката. Ти имаш ли идея откъде да ги вземем? Защото аз случайно имам.

Отряд мечоносци мина покрай тях. Петдесет мъже, всичките в лъскавите брони на Еласе, половината — чернолюспести тимзини, другата половина — големооки южняри. Хлебарки и нощни котки. Раси, създадени в робство, за да обслужват драконите, своите господари, които сега маршируваха в центъра на първокръвната власт.

— Ако не можем да спечелим със свои сили, като антийци, значи заслужаваме да загубим — каза Досън.

Възмутеното мълчание зад гърба му беше знак, че е прекалил. Досън си записа бройката на мечоносците.

— Включих се в тази история, защото сметнах, че си прав, стари друже — рече Даскелин. — Но не съм казвал, че ще легна драговолно в гроба, който сам си копаеш.

— Нещо… — започна Одерд, но Досън не му обърна внимание.

— Ако спечелим, продавайки независимостта си срещу злато, значи с нищо не сме по-добри от Маас, Исандриан и Клин. Така че, да, Канл, аз бих легнал в гроба за Антеа. И с ненакърнена лоялност. А не с остатъка, след като съм оставил процент от нея в банките на Северобреж.

Лицето на Даскелин застина като маска.

— Говориш така от страх — каза той, — затова ще се направя, че не съм…

— Млъкнете и двамата! — прекъсна го Одерд. — Нещо става.

Досън проследи погледа му. На високия подиум възрастна жена в цветовете на Кралски шпил сгъна коляно пред крал Симеон. До нея стоеше младеж с кожени доспехи, прашни от пътя. Принц Астер гледаше напрегнато баща си, напълно забравил за парада. Крал Симеон каза нещо и въпреки делящото ги разстояние Досън ясно различи смаяното му изражение.

— Кое е това момче? — попита под нос Канл Даскелин. — Пристигнала е някаква важна вест.

По дървените стъпала на платформата изскърцаха стъпки и Винсен Коу се качи при тях. Поклони се на другите двама, но не сваляше поглед от Досън.

— Милейди съпругата ви ме праща, милорд. Вика ви у дома.