Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Е, тогава ще ви оставя да работите — каза тя. — Ако мога да помогна с нещо, обадете се.

Пик цъкна нетърпеливо с език.

— И, сериозно — добави Ситрин и посочи купчината документи. — Не плащайте нищо по онзи иск.

Вървеше по улиците в южния край на града близо до пристанището. Кукловодите буквално бяха налазили квартала, на места по трима-четирима разработваха ъглите на по-големите кръстовища. Повечето представяха варианти на стари теми, като тези за ясуруто Грошо Грошарски и неговите комични изблици на гняв или скечове за хитрини и злодеяния с тимзинските хлебарки в главната роля — често връзваха трите марионетки с черни люспи към една кръстачка и куклите танцуваха в пълен синхрон. В други случаи историите имаха местен привкус. Например тази за сакатата вдовица, принудена да продаде дребните си дечица, но клиентите скоро й ги връщат, защото не могат да се справят с малките зверчета — тази история можеше да се чете като комичен скеч с няколко неприлични шеги и бебе-марионетка, което внезапно се сдобива с чудовищни зъби, но за гражданите на Порте Олива беше и тънък намек за един прочут с подкупността си губернатор. Ситрин спря на един площад и се загледа в две чистокръвни синайски момичета — по-бледи и по-тънки дори от нея, — които пееха бавна песен и танцуваха с марионетки на окървавени мъже. Забеляза, че момичетата са изпилили зъбите си остри като на хищна риба. Не можа да прецени дали това е повече страшно, отколкото претенциозно, или обратното. Със сигурност беше голяма лична инвестиция в името на ефект, който щеше да ограничи представленията им до няколко теми.

Запита се разсеяно кое би гарантирало по-голям успех на уличните артисти — съвършенство в малък диапазон от роли или компетентност в един много по-широк кръг от теми и жанрове. Това, разбира се, беше конкретно проявление на един много по-общ проблем, който можеше да се приложи и спрямо банката. Един по-тесен набор от договори — застраховки, заеми, съвместни начинания, менителници — можеше да бъде управляван от човек без специални знания в банковото дело. Разширяването на бизнеса чрез охранителна дейност или отдаване на складови помещения под наем изискваше повече ресурси и по-големи разходи, но в същото време носеше приходи, които иначе не биха стигнали до банката.

Младите синайки подхванаха припев във високите гами, на два гласа и доста хармонично, но в същото време и дразнещо. Момичето вляво от Ситрин се завъртя, тъмната му пола се изду като балон и отдолу се видяха боядисани в синьо крака. Ситрин си го отбеляза разсеяно.

Пик беше същата като кукловодките с изпилените зъби, и не само заради отрязаните си бивни. Искаше да сведе дейността на банката до няколко пера, чието управление владееше добре, и после да увеличи печалбата, като намали разходите. Съвършенство в тясна ниша. Метод безопасен, но ограничен, и в пълно противоречие с инстинктите на Ситрин.

— Магистра — каза Маркъс. Не го беше видяла да се приближава зад гърба й.

— Капитане — отвърна тя. — Как са хората от охраната?

— Изгубихме неколцина — отвърна Маркъс. — И щяхме да изгубим повече, ако двамата с Ярдем не бяхме поели най-голямото намаление на надницата. Въпреки това нагласих смените така, че един от двама ни да е в централата, докато хората не спрат да се цупят. Не ми се ще да се прочуя като капитана, чиито подчинени са обрали касата.

Двете синайки се намръщиха и повишиха глас, подразнени от прекъсването. Ситрин измъкна от кесията си няколко медни монети и ги пусна в отворената чанта между двете изпълнителки, после хвана Маркъс под ръка и го поведе на запад, към дигата.

— Няма начин да я спечеля на своя страна — каза Ситрин. — Няма да стане. Двете не се харесваме, вярно, но това мога да го преглътна. Проблемът е, че имаме принципни несъгласия.

— Това наистина е проблем.

Мозъкът на Ситрин работеше на пълни обороти. Откакто се помнеше, банката беше нейният свят. Монети, банкноти и валутни курсове, как се определят цени и как да се възползваш от цените, които други се определили погрешно. С това беше израсла тя, не с любов, а с това.

— В момента разглеждам молба за финансиране от един човек, който си изкарва хляба, като търси изгубени вещи — каза тя. — Това няма да се хареса на Пик, нали? Как мислиш?

— Не ми звучи като нещо, което би харесала — каза Маркъс. — Банките и с такива щуротии ли се занимават?

— Банките се занимават с онова, което им носи пари — каза Ситрин. — Важното е, че покрай тази история ми хрумна една идея и искам да проучиш нещата. Ако можеш.