Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Спешно трябва да се изкъпеш — каза Сандр и побутна с крак Чарлит Скорна. И след миг добави: — И аз спешно трябва да се изкъпя.

— Аз пък мисля, че една баня ще дойде добре на всички ни — каза Кари. — Баня и свястно ядене. Плюс една буря с хубав дъжд.

Ситрин клечеше в дъното на фургона с паница ечемичена яхния в ръце. Беше излязла от подземното скривалище по пладне и дори след дългия преход до Жълтата къща слънцето й се струваше твърде ярко. Дванайсет дни в мрак. И сигурно предстояха още.

— Е, добрата новина е, че намерихме твоя висш свещеник — рече Кари. — Лошата е, че се е окопал насред армия и не допуска никого до себе си. Мислех си дали да не му предам писмо, но реших първо да те питам.

Ситрин се намръщи. Истината бе, че се двоумеше. Ако я бяха попитали вчера или преди седмица, би отговорила, че е готова да си отреже пръст на крака срещу топло легло, хубава храна и пет часа в градската баня. Стоеше под земята заради Гедер и Астер — излезеха ли те, щеше да излезе и тя, — а как мразеше само онова място… Ненавиждаше го. Но когато моментът настъпеше, Гедер щеше пак да стане лорд-регент Палиако. Астер щеше да е принц и крал. Всичко щеше да се промени.

Бяха я пратили тук да проучи Антеа във връзка с войната й срещу Астерилхолд. Сега тя се криеше с двамата най-високопоставени мъже на империята, днес и в обозримото бъдеще. Научила бе, че Гедер Палиако е нескопосан и дори комичен млад мъж, който обича да чете книги с измишльотини. Че Астер не знае да се надплюва — сега, благодарение на нея, вече знаеше. Виждаше, че двамата държат един на друг, станала бе свидетел на веселите им изблици. Усетила бе и осезаемата им, споделена тъга, която никой от двамата не би признал и за която едва ли си даваха сметка. Когато се надигнеха от подземния си гроб, Астер и Палиако щяха да я зарежат и шансът й да научи повече за тях щеше да изчезне.

— Ще говоря с Гедер за това — каза Ситрин и обра с пръсти последните зрънца ечемик от паницата. — Нещо друго?

— Обичайният човешки пейзаж от лъжи и простотия — каза Кари. — Ти знаеш ли, че Гедер командва духовете на мъртвите и че нощем призраци обикалят улиците и убиват враговете му?

— Не го е споменавал — отвърна Ситрин. — Добре че ми каза. Е, хубаво. Ако това е всичко…

— Ами — каза Микел и се ухили, — в интерес на истината…

Ситрин вдигна вежди.

— Ето пак. Постоянно го правиш — намеси се Чарлит Скорна. — Точно това имах предвид, когато спорехме за „Трагедията на Тарск“. Вечно правиш паузи за ефект.

— Защото имат ефект.

— Да бе! — Чарлит тръсна глава. — Удължават диалога и дразнят публиката, това им е ефектът. — И замери Микел с камъче.

— В интерес на истината?… — подсказа му Ситрин.

— В интерес на истината — подхвана с известно смущение Микел, — открих къде се крие твоят Парин Кларк. Окопал се е в една къща за гости у Канл Даскелин, доста предвидливо, защото странноприемницата, в която бяхте отседнали, е изгоряла.

— Изгоряла?! — възкликна Ситрин.

— На четвъртата нощ след началото на размириците — каза Кари.

— Дрехите ми бяха там — каза Ситрин.

— Както и дванайсет нещастници — подхвърли Сандр. — Сред които две деца.

Ситрин го погледна замислено. Преди време, не много отдавна, двамата за малко да станат любовници. Сега Ситрин можеше само да благодари на боговете за благоразумието си.

— Да — каза тя. — Аз съм едно глупаво дребнаво момиче. Мъчно ми е, че онези хора са загинали, но какво ще правя без дрехи, мамка му? Има ли начин да се свържете с Парин, или и него го охраняват като свещеника?

— Не се среща с непознати — каза Микел.

— Аха — каза тя. — Ясно. Дайте ми нещо за писане.

Съобщението беше кратко и кодирано с шифъра на банката: „Имам достъп до лорд-регента и принц Астер. Какви въпроси да задам? Отговорете по същия пратеник.“ Замисли се дали да не добави нещо за укритието им, но реши да не го прави. Ако Парин искаше да се срещне с Гедер и Астер, нека потърси нея.

Това беше един от най-важните уроци в света на финансите. Ключът към богатство и влияние беше много лесен на теория и изключително труден на практика — ключът беше да си по средата, да си посредник. Нарин например беше студен остров с малко обработваема земя и оскъдни ресурси, но теченията на Океаново море го поставяха между Фар Сирамис и останалата част от материка. И това му осигуряваше благоденствие. Сега Ситрин се беше озовала в позицията на остров Нарин, макар и за кратко. Колкото по-дълго се задържеше в позицията на посредник, толкова по-голяма полза щеше да извлече.