Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Спокойно — успя да каже. — Да вървим.

„Жълтата къща“ се познаваше отдалече. Висока беше три етажа, като всеки кат беше по-малък от долния, така че да оформи веранда с изглед към Прореза. Всичко това беше боядисано в патешко жълто, а дворът беше пълен с мъже, жени и деца, зяпнали сцената на фургона и хората, които стояха на нея. Дворът беше на стотина стъпки от масивните каменни основи в края на Есенния мост, ала нямаше начин Ситрин и спътниците й да притичат до задната страна на фургона, без някой в публиката да ги види. Факлите от другата страна на Прореза наближаваха Есенния мост. Ситрин дръпна спътниците си в сенките край основата и нареди:

— Стойте тук. Като видите, че хората в онзи двор там се обръщат с гръб към вас, притичайте до задната страна на фургона и кажете, че ви праща Ситрин и че трябва да ви скрият. Разбрахте ли?

Принцът кимна.

— Но — каза Палиако. — Какво да правим, ако…

— Чуйте ме — прекъсна го Ситрин. — Можете да го направите.

Тръгна към двора на „Жълтата къща“, като оглеждаше тълпата. Чу познати гласове. Хорнет и Сандр в диалог, както ги беше чувала стотици пъти на сцената. Сред публиката със сигурност имаше някой, който да я надъхва. Да, беше Кари — стоеше отзад с още петима.

В този момент Сандр стигна до една от най-смешните реплики в пиесата, но подчерта думите твърде силно. Майстор Кит би го смъмрил за това. Кари се засмя първа, другите я последваха. Ситрин ускори крачка, за да заобиколи тълпата. Разбра, че Кари я е видяла — актрисата помръдна едва доловимо рамене и кимна толкова леко, че сигурно беше поставила световен рекорд по леко кимане.

Ситрин застана до нея и Кари присви очи. Ситрин се наведе и прошепна в ухото й:

— Искам да отклониш вниманието на публиката за няколко секунди. Да не гледат към сцената. Знам, че Сандр ще ни убие, но трябва да го направим, и то веднага. Ще можеш ли?

Кари се усмихна лукаво.

— Мислех, че вече ме познаваш достатъчно добре, сестричке. Аз мога да направя всичко. Радвам се да те видя, между другото. Липсваше ни.

Преди Ситрин да е отвърнала подобаващо, Кари взе, че си вдигна роклята. Догоре. Гърдите й бяха по-големи, отколкото Ситрин ги помнеше, с тъмни зърна, втвърдени от допира на хладния въздух.

— Леле божке! — каза Кари и школуваният й глас се чу ясно. — Онова муле гори ли?

Ситрин се ококори и се изчерви чак до на ушите. Нещо помръдна в края на моста, после Палиако и принц Астер хукнаха, сякаш ги гонят кучета. Кари сочеше към улицата. Сандр и Хорнет я зяпаха невярващо от сцената.

— Ей там бе — каза Кари и взе да маха и да сочи, като полюляваше гърди. — Честно. Гори.

Мъжът и момчето стигнаха до фургона. Сцената се размърда, когато влязоха през вратичката отзад. На Ситрин й се стори, че чува шепот, но после реши, че си въобразява.

— О, не — каза Кари и си смъкна роклята. — Извинете. Моя грешка. Продължете, моля.

Всички мълчаха сащисано.

— И, такова… не, лорд Терниган — успя да продължи Хорнет. — Сватба днес няма да има.

— Ще има! — извика Сандр и тропна с крак. Усилията им да привлекат вниманието на публиката дадоха смесени резултати. — Не приемам отказ от такива като теб. Затуй извади си меча и нека оръжията решат!

Двамата извадиха дървените си мечове и започнаха дуела, с който завършваше второто действие, а Кари прегърна Ситрин през кръста и я поведе към уличката.

— Не беше нужно да правиш това — каза Ситрин.

— Стига де, голяма работа — каза Кари. — Има само няколко сигурни начина да привлечеш вниманието на голяма група хора без подготовка. А сега ще ми кажеш ли защо съсипах представлението на колегите си и изгубих половината приходи на трупата за тази вечер?

— Погледни на север — каза Ситрин. — Какво виждаш?

Кари се намръщи и присви очи, взряна в мрака.

— Като гледам, са запалили голям огън на празненството по случай победата на лорд-маршала. А по мостовете има голямо движение. — Приглади косата си. По слепоочията й имаше посребрели кичури, които не бяха там миналата година. — Но не е само това, нали?

— Досън Калиам се опита да убие Палиако. На банкета нахлуха въоръжени мъже. Не знам кой ги е пратил, но онова в замъка и по улиците не е празненство. А гражданска война.

Кари се намръщи, изпсува и попита:

— А двамата, дето се намъкнаха в моя фургон?

— Лорд-регентът и принц Астер — отвърна Ситрин.

— Трябваше да се сетя и сама.

Тропот на конски копита долетя откъм Есенния мост, все по-силен и по-наблизо, толкова силен, че заглуши гласовете на актьорите. Само след миг десетина мъже с цветовете на дом Калиам и дом Баниен пришпориха конете си по улицата.