Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Участвал ли си в заговор срещу лорд Гедер? — попита Басрахип.

— Не — остро отвърна стражът.

Басрахип кимна.

— Върни се на мястото си, приятелю. Ти, до него, мини напред.

Свещеникът извика стражите един по един и им зададе същия въпрос. Накрая тупна Гедер по рамото и каза:

— На тези мъже можем да вярваме. Дръжте ги близо до себе си. Аз, от своя страна, също ще съм до вас. Докато не открием точно каква е опасността, която ви грози, трябва да сте нащрек и да си отваряте очите.

— Сигурен съм, че всичко ще е наред — каза Гедер, но изобщо не беше сигурен.

— Ще бъде. — Басрахип кимна. — Но ще има и опасни моменти. Вашият Праведен слуга ще ви пази.

Думите му би трябвало да успокоят Гедер, но не успяха. Той отиде на празненството, както беше по план, но с растящо безпокойство. Астер седеше на високата маса с кралски одежди, но току поглеждаше към дуелисткия двор, където момчетата от благородните домове се дуелираха с учебни мечове… уловен в капан между мъжа, който още не беше станал, и момчето, което никога повече нямаше да бъде. Гедер седна до него и махна към момчетата.

— Иди при тях. Надпреварата е в чест на Калиам.

— Ами, просто си играят — каза Астер с фалшиво презрение.

— Не мисля. Един ден тези момчета ще бъдат мъжете, които ще водиш. Добре би било да ги опознаеш отсега. Тоест…

Басрахип, който седеше до него, кимна. Нямаше опасност. А и да имаше, беше пренебрежима. Астер облиза устни и погледна към момчетата. Едно от по-големите показваше на дребосъците как да мятат учебния меч през китка и да го улавят с другата ръка.

— Прав си — каза Астер и кимна. — Благодаря ти, Гедер.

— Само… Все пак внимавай, нали, Астер.

— Добре — каза момчето.

Гедер се облегна назад. Усукваше ресните на покривката. Развлекателната програма вървеше по план. Слугите му поднасяха различни блюда. Певците пееха химни в прослава на Досън Калиам. Гедер скоро установи, че всичко това му е неприятно. Когато Досън пристигна — за жалост сам, защото съпругата му Клара и снаха му Сабиха не се чувствали добре, а Джори останал да се грижи за тях, — Гедер се поотпусна, но споменът за разпита, на който Басрахип беше подложил мъжете от личната му стража, още го глождеше. А безпокойството му растеше упорито и не се поддаваше на контрол.

След като прислугата отнесе полупразните блюда, празненството продължи със спортни състезания и игри на късмета, които по план трябваше да запълнят часовете между обяда и истинския банкет вечерта. Заформи се нещо като малък турнир. Всички големи домове бяха тук, седяха в ложите си и клюкарстваха. Бяха като ято пауни, разхождаха надуто пъстроперата си окраска, а зле прикритото презрение на Калиам отразяваше едно към едно настроението на Гедер.

Индивидуалните сблъсъци започнаха и свършиха, след тях мелето, после серия от показни дуели, които приличаха повече на танц, отколкото на истински бой. Калиам беше съдията и отсъжданията му бяха придружени с прословутото му хапливо остроумие. В мелето сър Минин Лаат получи специална награда за най-артистично падане. Двубоят между лорд Терниган и неговия племенник Остер бе прекратен с равен резултат, за да се избегнело, по думите на Досън, по-нататъшното разделение на семейната лоялност. Шегите бяха възостри, смехът, който предизвикваха, намирисваше на жестокост, и скоро Гедер се почувства по-спокоен. Каквито и опасности да тревожеха Басрахип, изглежда, съществуваха само в неговото въображение.

Самият банкет започна час преди залез-слънце в най-голямата зала на Кралски шпил. Полилеи от рязан кристал изпълваха въздуха с меката, лишена от сенки светлина на стотиците си свещи и с горещината на ковашка работилница. Залата беше с формата на кръст, високата маса се намираше в центъра върху голям въртящ се подиум, който правеше по два оборота в час. Досън, Астер и Басрахип седяха до Гедер, а мъжете от личната му охрана клечаха на колене отзад, готови да скочат мигновено. Лорд Терниган и синът му седяха отдясно на Басрахип и се усмихваха доволно. Канл Даскелин и дъщеря му Сана седяха отдясно на Калиам, през няколко стола от Гедер. Сана току го поглеждаше и Гедер не знаеше дали да й се усмихне, или да отклони поглед. В лятната жега дворцовата мода клонеше към по-леките материи и тънката копринена рокля на Сана Даскелин бе толкова изкусителна, че Гедер не можеше да реши какво иска повече — жената да беше седнала по-близо до него или изобщо да не беше идвала.

— Има неколцина, които бих искал да ви представя, милорд регент — каза Даскелин. — Върнах се твърде късно, за да се включа подобаващо във войната, но разговорите, които проведох в Северобреж, бяха много интересни. Бих казал дори, че в последно време целият свят е вперил очи във вас.