Пол Хофман - Петата погибел

— Не. Трябва да отложим смъртта му… поне за няколко месеца — докато си изясним дали Кейл може да промени Покаятелите.

— Забавянето ще е рисковано.

— Рисковано е и прибързването. Ние сме насред реката, а идва порой. Опасно е да вървим напред, опасно е да се върнем. Междувременно смятам да пръсна мълва за славата на Кейл. Искам да го отведеш в Дъфърс Дрифт.

— Защо?

— Защото той ще реши проблема.

— Изглеждаш много уверен.

— Вземи го и виж. Явно имаш по-малко вяра в силата на Божия гняв, отколкото трябва.

— Mea culpa , Изкупителю.

Боско отбеляза с неодобрително сумтене този недостиг на благочестивост.

— Ами Хук?

— Колкото и да ми е неприятно да се подчинявам на Гант, не бива да го провокираме, докато Кейл успее или се провали. Щом се налага Хук да умре, трябва да го направим публично и да преглътнем унижението. Покани видни гости.

На вратата се почука и влезе Кейл. Казаха му, че заминава на юг с Гил, за да се справи с Народа. Той не възрази и дори не зададе въпроси.

— Искам го. Хук, искам да кажа — каза Кейл.

— Защо?

— Защото четох досието му и видях рисунките. Някои може да са фантазии, както казваш, но неговата машина за щурмуване на стени изглежда добра — а може би и гигантският арбалет. Има купища умни идеи. Ти каза, че шлюзът е чудесно изобретение.

— Той обиди папата.

— Ти възнамеряваш да убиеш папата.

— Не е вярно. Но и да беше, нямаше първо да го обидя.

— Механизмите на Хук биха ти позволили да го обиждаш, колкото си искаш.

Боско въздъхна и пристъпи към прозореца.

— Струпали са ми се безброй грижи и още толкова възможности да се издъня. Трябва да търся равновесие между противоречиви потребности.

— Моите потребности са на първо място.

— Ти си Божият гняв — но не и самият Всевишен. Разликата е много голяма, както ще разбереш, ако станеш прекалено нахален. — Той се засмя на изражението на Кейл. — Това, драги мой, не е заплаха. Ако се провалиш, с теб се провалям и аз.

— Мислех те за толкова могъщ, че никой не може да се изправи срещу теб.

— Е, сгрешил си. Двамата с теб висим на косъм. Запомни го от мен. Ако успееш в Дъфърс Дрифт, печелим власт и мога да я използвам, за да отложа екзекуцията на Хук. Нямам силата да я спра, и точка. Накарай го да работи, докато те няма. Успееш ли в Дъфърс Дрифт с твоите Покаятели… кой знае? Всичко зависи от теб.

Пътуването до Дъфърс Дрифт отне на Кейл, Изкупител Гил и другите двама общо шест дни. Всеки ден изминаваха над сто километра, като сменяха понитата на конните станции, разположени на интервали от трийсет километра до последния отрязък от сто и трийсет километра, където набезите на Антагонистите пречеха да се изградят постоянни служби. Когато пристигнаха, Кейл беше грохнал, рамото му изгаряше, а пръстът го болеше адски, почти като в деня, когато Соломон Соломон го рани в Червената опера.

— Поспете малко, господине — каза Гил.

Въведоха Кейл в шатра от синьо платно. Той открай време заспиваше трудно, но сега му трябваха само две минути, след като се просна върху ужасно неудобното ложе. Осем часа по-късно Гил го събуди с чаша отвратителна на вкус течност. Докато пиеше, Кейл си помисли, че в сравнение с това, което беше само преди няколко месеца, сега е омекнал като свинска мас. Навремето би сметнал тази гадост за съвсем поносима.

— Това — каза той на Гил, който го гледаше замислено, — е направо отвратително.

Гил сякаш искрено се смути.

— Съжалявам. — Той взе чашата и отпи, за да види какво не е наред. — За мен е нормално на вкус. — Двамата се спогледаха, нямаше смисъл да спорят. — Идете да огледате около лагера. Запознайте се с обстановката. Когато се върнем, ще има нещо за ядене.

— Нямам търпение.

Пасищата на Трансваал представляват просторна степ, разположена на около шестстотин и петдесет километра югозападно от Светилището. Местните хора, наречени Народът, се занимаваха със селско стопанство и лов из обширните територии, а наскоро бяха приели Антагонизма. Тъй като са странни във всяко едно отношение, вярванията им са мощни и закостенели. Имат два вида граждани: обикновени Народни стопани и лидери, наричани Народни водачи — почти винаги проповедници или пастори, имащи власт над не повече от хиляда души. Тъй като никога не бяха споделяли вярата на Изкупителите и не се интересуваха от нея, омразата им към монасите-нашественици стигаше до безумие. Те казваха — преувеличено, разбира се — че Народът е роден в седло и с лък в ръцете. Опитът от окопната война на Източния фронт не вършеше работа в борбата с такъв противник и на такъв терен. Народът не събираше армии, а партизански отряди с численост между сто и четиристотин мъже — често по-малко, а понякога и повече. Ако бъдеха нападнати, те просто се оттегляха в безкрайната степ. Окопната система срещу такива методи беше като опит да убиеш муха с брадва.