Господин Фаренхайт се е опитал да разреши споменатите проблеми, просто като ги игнорира. Публикувал е първите две книги в поредицата, все едно са съвременни представители на жанра, обикновено описван като „фентъзи“ — макар че, след като в тях липсват всякакви джуджета, феи, чудовища и елфи, е трудно да се разбере защо. Но както и да е — книгите, публикувани с фамилията на майката на Фаренхайт, постигнаха умерен търговски успех, макар че мнозина ги сметнаха за странни, а други подчертано ги намразиха. Преводът, макар да е колоритен и свободен, не може да се каже, че е неточен.
Обединените нации вече официално поеха контрол над обекта, наричан от Хабиру Полето на книгите, но по-популярен с названието Бунището на Рая — възникнало от едно вестникарско заглавие, което се вълнуваше повече от това да изкове паметна фраза, отколкото от точността (бунището се намира на около двеста мили източно от легендарния Едем). „Собствеността“ върху текста на трилогията „Лявата ръка на Бога“ е обект на съдебен спор между АКОН, Фаренхайт и Хабиру. След като господин Фаренхайт бе въдворен в една лечебница в Калифорния по Закона за умственото здраве, беше постигнато споразумение да се публикува третият том, „Плясъкът на крилете му“, в неговия превод, а печалбата да се изплати директно на Хабиру. С времето, в светлината на пространното изследване на документите, открити от АКОН, ще бъде публикуван правилен академичен превод, който ще включва бележки под линия и подробен анализ на историческия контекст, както и професионален коментар.
Не може да не се надяваме, че с откриването на повече материал от Бунището на Рая (както сме повече или по-малко длъжни да го наричаме сега), ще се появят още много велики шедьоври от скритото ни минало. Кой може да каже какви шокове и наслади ни очакват?
Доктор професор Аякс Плауман
42-и брюмер 143.812 г.
Забележка 1: Тъй като описва събитие, споменавано често в трилогията, препоръчвам на заинтересуваните първата академична публикация на АКОН въз основа на преведени документи от Бунището на Рая: „Практика на агресията — историческо потвърждение за Битката при Силбъри Хил и упадъка на хегемонията на Матераците“, „Историята днес“, том 277, стр. 62-120.
Част от следното изявление на Пол Фаренхайт е редактирана по законите за престъпната клевета и няколко постановления от законодателството на Обединените нации, засягащи престъпленията от омраза.
Относно самообслужващата пропаганда на Археологическата комисия на Обединените нации (АКАНО), █████ жалки дезинформатори, съставляващи културните коментатори и академията, ████████ който сега е председател на Съвета по изкуствата, и ██████ драскачи от масмедиите, всички вие можете да се █████ в████████.
Нямам какво повече да кажа, освен да изтъкна, че като почти всички академици в областта на хуманитарните науки, те използват властта си, за да финансират бюрократичен еквивалент на трупане на съкровища, в който единствено те имат достъп до общото ни минало. Когато пишат, използват неразбираем език, чиято едничка цел е да прикрие баналността на повечето им идеи и да изрази тяхното отвращение от мисълта да комуникират с публиката, която презират. Какво по-безрадостно от това, след като си усвоил основите на мисленето и четенето, да продължиш да живееш в интелектуална забавачка с някого, който ти казва какви играчки да си избираш и защо. „Ето, тази играчка е хубава, момченце или момиченце, а онази не е — тя не отговаря на нашите разбирания.“ И какво може да е по-глупаво от това да гледаш света през очите на анализаторите: учителите, академията, културните коментатори, критиците, гъстите редици на формиращите мнение, които задръстват нашия свят като ███████. Но смърт преди всичко за десетичната система на Дуи, която слага нашия свят в ред, чак до осемнайсетата точка. Най-доброто изображение на човешкия ум не е библиотеката, с удобния си и смъртоносен ред, а бунището: животът по природа е случаен, пълен с гнилоч и красота, с незаслужено отхвърлени неща, с дълбоката истина на хаоса. Той не може да бъде спретнато опакован и готов за откриване. Трябва да си скитник през живота, който търси изненадващото, неочакваното; предмета, който да бъде използван по начин, различен от предназначението си. Що се отнася до █████████████ всичките.
Пътникът, който тръгва да изследва с готов наръчник, пък макар и контракултурен, и грижливо изготвен маршрут, не е никакъв изследовател, а просто турист с възвишени идеи. Следващия път, като влезете в библиотека, направете го с превръзка на очите! Бунището на Рая е по-интересно от самия рай.
Читать дальше