Рейчъл Кейн: Среднощна алея

Клеър примига и за момент реши, че нещо не е наред с очите й. Защото на прага стоеше не кой да е, а кралицата на кучките Моника Морел, заедно с вечните си придружителки, харпиите Джина и Дженифър. Облечени като модели в скъп бутик, те изглеждаха досущ като Барби и нейните приятелки, само че в естествен размер. Съвършени фигури, съвършен тен и съвършен грим, от начервените устни до лакираните нокти на краката. Моника си беше придала дружелюбно, макар и неестествено изражение, а Джина и Дженифър се мъчеха да последват примера й, но в действителност изглеждаха така, сякаш са подушили миризмата на нещо, което се разлага.

— Здрасти! — поздрави Моника. — Имаш ли планове за деня, Клеър? Какво ще кажеш да го прекараме заедно.

Ясно , помисли си Клеър, очевидно сънувам. Само че това е кошмар, нали така? Моника се държи, сякаш сме приятелки? Определено е кошмар.

— Аз… ъ-ъ-ъ… какво искаш? — каза тя на глас. Отношенията й с Моника, Джина и Дженифър бяха започнали, когато трите я бутнаха по стълбите в общежитието, и оттогава не се бяха подобрили особено.

За готините момичета Клеър не струваше повече от някоя хлебарка. И то в най-добрия случай. Или пък — изтривалка.

Да не би да е заради Майкъл?

Защото неговото положение се беше променило и за една нощ той се беше превърнал от „музикант отшелник“ в „секси вампир“. А Моника определено бе от онези, които на драго сърце биха преспали с един вампир, нали така?

— С Майкъл ли искаш да говориш?

Моника я изгледа учудено.

— За какво ми е Майкъл? Той може ли да отиде по магазините посред бял ден?

— О! — отвърна Клеър, неспособна да измисли нищо друго.

— Какво ще кажеш да обиколим магазините, а после да поучим малко? Може да отидем в онова ново място. Не в „Комън Граундс“, разбира се, ужасно демоде е. Сякаш изгарям от желание Оливър да ме държи под око през цялото време. Откакто стана Покровител на нашето семейство, се бърка във всичко. Трябва да му показвам дори оценките си. Отвратително, нали?

— Аз…

— Хайде де, смили се над мен. Наистина имам нужда от помощ по икономика, а тези двете са пълни глупачки — и Моника махна пренебрежително към двете си най-близки приятелки. — Сериозно ти говоря. Ела с нас. Моля те. Твоят ум определено ще ми дойде добре. А и сега, когато положението се промени, няма да е лошо да се опознаем по-добре, не мислиш ли?

Клеър отвори уста, после отново я затвори, без да каже нищо. Последните два пъти, когато бе отишла някъде заедно с Моника, се беше озовала просната на пода на микробус, бита и малтретирана.

— Знам, че ще прозвучи грубо — успя да каже тя най-сетне, — но какво, по дяволите, правиш?

Моника въздъхна, а по лицето й се изписа — колкото и да бе невероятно — израз на разкаяние.

— Знам какво си мислиш. Да, държах се като истинска кучка с теб и те нараних. И наистина съжалявам — каза тя. Джина и Дженифър, нейният дежурен хор, кимнаха и прошепнаха „извинявай“. — Станалото — станало, съгласна? Прости и забрави, нали така?

Клеър бе още по-слисана, ако това изобщо бе възможно.

— Защо го правиш?

Моника сви начервените си устни, приведе се към нея и понижи заговорнически глас:

— Ами… добре. Не си мисли, че съм получила сътресение и съм започнала да те смятам за готина или нещо такова. Но сега ти си различна. И аз мога да ти помогна. Мога да те представя на всички хора, които наистина трябва да познаваш.

— Шегуваш се! Как точно съм различна?

Моника се доближи още повече.

— Ти подписа.

Хмм… значи все пак не ставаше дума за Майкъл. Клеър вече беше… популярна. Защото беше станала собственост на Амели.

А това беше ужасяващо.

— О! — бе единственото, което успя да каже. — О!

— Повярвай ми, трябва ти някой, който е навътре в нещата. Някой, който да ти обясни кое как е.

Ако единственият друг човек, останал на света, беше Джак Изкормвача, Клеър пак би се доверила първо на него.

— Съжалявам — отвърна тя. — Имам планове. Все пак… благодаря ти. Може би някой друг път.

И тя затвори вратата пред изненаданото лице на Моника, след което заключи. Едва не подскочи, когато се обърна и видя Шейн да стои зад нея и да я гледа така, сякаш я виждаше за първи път.

— Благодаря ти! — изимитира я той. — За какво благодариш на тази кучка, Клеър? Задето те преби? Задето се опита да те убие? Задето уби сестра ми? За Бога! Първо Майкъл, а сега и ти. Имам чувството, че вече не познавам никого от вас.

С тези думи Шейн се обърна и си тръгна, типично в свой стил. Клеър се заслуша как прекосява дневната с тежки стъпки, как поема по стълбите и как най-сетне затръшва вратата на стаята си.