Рейчъл Кейн - Среднощна алея

На всичкото отгоре, сега Клеър трябваше да остане, защото беше подписала договор, с който се вричаше във вярност на Основателя на града, Амели. Тя беше най-страшният и могъщ вампир, макар че рядко го демонстрираше, и се бе оказала единствената надежда на Клеър да опази живи себе си и своите приятели.

Досега от договора не бяха настъпили някакви особени последици — нямаше обява в местния вестник, Амели не се бе появила на прага им, за да й поиска душата или нещо такова. Може би всичко щеше да отмине… безпроблемно.

Майка й продължаваше да говори за МТИ, а на Клеър не й се слушаше за това. През целия си живот беше мечтала да отиде или там, или в Калифорнийския технологичен институт и беше достатъчно умна, за да го направи. Дори я бяха одобрили на предварителния прием. Ужасно несправедливо беше, че трябваше да остане в Морганвил, като муха, оплетена в лепкава паяжина. За няколко секунди Клеър си позволи да се чувства сърдита и огорчена.

Чудесно , подигра я една брутално откровена част от нея. Готова си да пожертваш живота на Шейн, за да задоволиш собствените си желания. Защото отлично знаеш, че именно това ще се случи. Рано или късно вампирите ще си намерят повод да го убият.

И ако ти не сториш всичко по силите си, за да им попречиш, с нищо няма да си по-добра от тях.

Това й помогна да прогони гнева, ала съжалението не бързаше да последва примера му. Клеър можеше само да се надява, че Шейн никога няма да разбере какво изпитва тя дълбоко в себе си.

— Мамо, съжалявам, но трябва да затварям. Имам занятия. Обичам те. Предай и на татко, че го обичам.

И като се опитваше да не обръща внимание на протестите на майка си, Клеър затвори телефона и погледна към Майкъл, който я наблюдаваше съчувствено.

— Разговорите с родителите не са лесни, нали? — подхвърли той.

— Ти никога ли не говориш с вашите? — попита Клеър и се настани на един стол край малката кухненска маса.

Пред Майкъл имаше чаша и за миг Клеър си помисли, че е пълна с кръв, после обаче усети миризмата на кафе. С аромат на лешници. Вампирите не само можеха, но и с удоволствие ядяха истинска храна; тя просто не можеше да поддържа живота им.

Тази сутрин Майкъл изглеждаше подозрително добре — лицето му не беше толкова бледо, колкото предишната вечер, а в движенията му имаше енергия, която вчера липсваше.

Явно не беше минал само с едно кафе. Как ли точно ставаше? Дали отскачаше до кръвната банка? Или пък правеха доставки по домовете?

Клеър си отбеляза наум да го провери. Тайно.

— Да, понякога им се обаждам — Майкъл сгъна вестника (местния парцал, списван от вампирите) и взе няколко навити на руло листа, прихванати с ластиче. — Те са изгнаници от Морганвил и имат доста за забравяне, така че е по-добре да не се чуваме твърде често. По-безопасно е. Затова предпочитам да им пиша. И обикновената, и електронната поща се проверява, преди да бъде изпратена, нали го знаеш? Следят се и повечето телефонни разговори, особено извънградските.

Той махна ластичето и разгърна другия вестник. Клеър прочете наопаки заглавието — „Зъбати вести“, напечатано върху евтината хартия, на фона на два заострени кола, пресечени под формата на кръст.

— Какво е това?

— Това ли? — Майкъл тръсна вестника и сви рамене. — Капитан Очевиден.

— Какво?

— Капитан Очевиден. Това е псевдонимът му. Вече две години списва този вестник. Нелегално, разбира се.

В Морганвил това можеше да означава много неща.

— Ъ-ъ-ъ… — повдигна вежди Клеър. — Той вампир ли е?

— Не — отвърна Майкъл. — Освен ако няма сериозни проблеми със самоидентичността. Капитан Очевиден ненавижда вампирите. Ако някой премине границата, той веднага го документира…

Изведнъж, както четеше някакво заглавие, Майкъл се вцепени и остана с широко отворена уста. Миг по-късно я затвори, лицето му се вкамени, а сините му очи потъмняха покрусено.

Клеър се пресегна, взе вестника от ръцете му, обърна го към себе си и зачете.

Майкъл Глас, някога изгряваща музикална звезда, твърде талантлив за този извратен град, премина към Тъмната страна. Информацията е оскъдна, ала Глас, който през последната година странеше от всички, безспорно се е присъединил към бандата на Кръвопийците.

Никой не знае със сигурност как и къде се е случило, а се съмнявам, че Глас ще ни каже, но всички имаме повод за безпокойство. Означава ли това, че броят на вампирите ще се увеличи, а този на хората ще намалее? В края на краищата, той е първият нововъзкресен нежив от десетилетия насам.